Приказка за приказката /продължение/

част първа

           Обитателите на Града, които по-често имали работа с Указ и Рапорт, предпочитали Приказки, по-обикновени, но разбираеми. Другите бързо разбрали това и скоро Романите и Повестите почти не се отличавали от Приказки. От онези, най-старите. За кукли и играчки. Само че сега малко срамежливо ги наричали Секс и Кариера, и ги подправяли с Много Точен Пистолет и Много Дебел Портфейл. А размерите им – като железопътна композиция натоварена с тухли. Вагон след вагон – всички еднакви. Отпред – назад и отзад – напред. Ако отцепиш половината композиция и я прикачиш към друга – никой няма да забележи.

Но най-популярни Приказки станали Плановете и Програмите. Не компютърните програми или строителните планове. Други Планове и Програми. Тези, които се раждали от Указ и Рапорт, със съдействието на Обзор и Анализ. Какви титани били само! Никоя обикновена Приказка не можела да се сравни с тях. Никакви говорящи дракони или китове-острови! Там имало цели градове, какво ти – цели страни в облаците. Там по Указ глупаците ставали умници, и даже наопаки. Там, от Рапорта излизал Герой и заедно със спецагентите, крачел към щастието, изпълнен с вълнение.

Появили се и чуждестранни Приказки – Борсови и Аналитични Обзори, Индекси и пр. С бели якички, захапали пури, те гледали на останалите с известна доза презрение и пренебрежение.

А след тях – Репортажи и Дайджести, Интервю и Опровержение, всякакви Редакционни Статии, Обръщения и просто – Реклама.

И накрая се родила МасМедиа. За това дори ми е страшно да разказвам. Градът настръхнал, свил се пълзешком в покрайнините. Даже Донос разбрал своята малоценност. Шега ли е – да облееш всички с кал, ей така – изведнъж, при това без да оставиш следа. И после – някой в Топ, друг – в Сведение, а някой – в Ток-шоу. Дори Указ се почувствал нищожество.

Приказка скромно се оттеглила в сянка. Пък и как да се оправи с потомците си – десето поколение мутанти, многоглави, многоезични, напористи.

Искаше ми се да ви разкажа една по-позитивна Приказка за Приказката. Като че ли се разприказвах  малко повече за останалите обитатели на Града на Думите, а ми се щеше да ви разкажа за това, как Приказка се надява да промени нещата. Но как? Може ли тя да направи така, че да има повече умни и по-малко глупци? Ще принуди ли Донос да престане да се прокрадва покрай стените или Указ да спре да ражда Програми и Преустройства? Ще започне ли Словото отново да сее Разумното, Доброто и Вечното?

Възможно е. Въпреки, че ми е трудно да го повярвам. Това вече не е Приказка, а истинска, рафинирана Утопия. Понякога и Приказките се сбъдват. По чудо, но се сбъдват. Утопиите – също. Но по-често се сбъдват Кошмарите и Трилърите. Не, с приказки не може да се промени света. Уви!

Тогава защо така ми се иска да вярвам в простичките чудеса на Приказката?

Може би, защото ми се иска да вярвам...

Приказка за приказката /продължение/

Приказка за приказката

            А приказките не живеят. Тях ги разказват. Обикновено бабите. Но нека не си отвличаме вниманието с подробности.

И така, отначало. Живяла някога Приказка. Ненапразно я пиша с главна буква, за да е ясно, че така се е казвала. Там където живеела, имало и много други. При това доста странни екземпляри.

Живеел там, например, един много сериозен субект на име Рапорт. Винаги костюмиран, той ходел строго по права линия, марширувайки. Леви, десни. Раз, два.

Имал си и братовчед – Донос. Той винаги обличал пелерина, с качулка спусната до самите очи. Вървял крадешком, в сенките на нощта. Рапорт не го харесвал, но често ползвал неговите услуги.

В съседство живеела тъжна на вид двойка. Заявлението все още се стараело да съхрани остатъци от достойнство, без обаче да успее да заблуди някого. Но Молбата – била ужасно изнервена и сълзите и не пресъхвали.

Те се страхували много от един друг свой съсед. При неговото появяване дори винаги изправения Рапорт, като че леко привеждал гръб. А Донос бил готов да се простре в краката му, като килимче. Наричали го – Указ. Помпозният му мундир познавали отдалече. И всички, и замисленият Обзор, и старомодният Мемоари, и даже бохемите-близнаци Хит и Шлагер – всички се стараели да останат незабелязани. Ей така, за всеки случай.

Мога още много да ви разказвам за обитателите на това място. За това, например, как Анекдота избяга от Указ, Или как Слух, за малко не провали кариерата на Рапорт.

Ще се огранича, все пак, с герои които са ми по-близки. И така...Приказка живеела в кавартал Литература. Да, забравих да ви кажа, че това място, най-вероятно е град. Може да го наречем Градът на Думите. Дели се на квартали, понякога по традиция, понякога ей така, след прецедент. Кварталите също се делят на части. Понякога се преплитат така плътно, че е трудно да се каже къде свършва Поезията и къде започва Прозата. Това все още е нищо. Обемист Роман, може да се окаже по съвместителство Донос. Понякога, след това, го преместват в квартал Канцелария, но по-често – не. Понякога старият Донос става Легенда. Изобщо, в този Град се случват доста странни неща.

Нашата героиня – Приказка, от детство дружала със съседката – Люлчина песен. Много часове са прекарали заедно. Но с времето пътищата им се раздалечили. Приказка искала да опознае света. Целия свят. Научила се да говори не само за зайчета, кукли, дракони и принцеси. Понякога учудвала дори Памфлет и сестра му Сатира. Пародия взаимствала нейния стил. Расказ и постоянната му приятелка Новела внимателно следяли развитието и.

А Приказка си вървяла по своя път. Дружала с приятелите. Надсмивала се над враговете. Заливала се от смях на глупостта. Не се подчинявала на Указ. Не се бояла от Донос и Рапорт.

Следва продължение...

Приказка за приказката

Как да си хванеш принц за съпруг

     Феята влетя в кабинета и с грохот стовари купчина учебници на катедрата. Шумът, огласял коридора , стихна в миг. Тридесет чифта очи се впериха в преподавателката.

     - Принцеса фон Мюнхаузен! – златистата вълшебна пръчица посочи девойката на чина до прозореца.

     - Да, мадам – откликна с тъничък гласец момичето.

     - Вие не сте платили таксата. Моля, напуснете класа.

     - Баща ми каза, че всичко Ви е..- започна възмутено принцесата, но феята остана невъзмутима.

     - Казах, напуснете!

     - Фу! – гордо вирна носле девойката, и излезе.

     - И така, позволете да ви се представя – Аз съм мадам Монро. Можете да ме наричате така или мадам фея, няма значение. Разбрахте ли!

     - Да, мадам Фея – дружно се отзова девичия хор.

     Монро се намръщи. Нещо не беше наред, но какво точно...

     „ Добре, после ще разбера.” – помисли си тя, а на глас попита:

     - Всички ли са наясно какво ще ви преподавам?

     - Да!

     Сега вече, феята отчетливо долови сред гласовете тих мъжки бас. Махна с вълшебната пръчица и във въздуха се залюля девойка с дълга рокля и гъста, развяна коса. При това, косата плуваше във въздуха отделно.

     - Ай, ай, ай, - поклати глава феята – как не ви е срам, принц Мин Чефф? Знаете, че курса е само за момичета.

     - Може пък и аз да искам! – захленчи преоблеченият принц – С какво съм по-лош от тях?

     - С това, че сте мъж – отсече Монро – Поне физиологически...

     След като изхвърли нахалния принц, феята се обърна към аудиторията:

     - Надявам се да няма повече произшествия. И така, темата на занятието е „ Как да си хванеш принц за съпруг?” Слушайте внимателно, лекцията е само една и знаете, че е скъпа. Поне бащите ви знаят. Записвайте.

     Първо : Главното е да се намери принц. По-нататък всичко е въпрос на техника. Много е важно да се преструваш на слаба и беззащитна, и да помолиш да те изпрати. Принцът е благороден и няма да откаже. И да, не забравяйте грима. Всъщност, аз имам парфюмерия, обещавам ви отстъпка. Също така, не пропускайте да уточните размера на неговият доход. Изясните ли това, пристъпвайте към следващата точка.

   Второ : Необходимо е да се смеете на шегите му, да пиете заедно бира и всякакви други гадости, да му казвате, че е най-силния, красивия и т.н. Особено впечатляващ жест е, да прескочите до магазина да му купите още бира. Повярвайте, ще го оцени. И не обсъждайте размера на меча. Запомнете, мечът на избранника ви е просто огромен, и не е важно, че всъщност е всичко на всичко джобно ножче. Няколко пъти купете храна от ресторанта и кажете, че вие сте я приготвили. Това също ускорява процеса. Отделен въпрос е неговият жребец. Запомнете, той е най-красивия, бърз, послушен и вие винаги сте мечтали за такъв модел. Така...При разказите за броя на победените дракони, трябва да се кокорите, да въздишате възторжено и да казвате нещо в смисъл: - „Ти си герой! Пет с един удар – юнак!!! ...” И няма значение, че последните дракони по вашите земи са изчезнали преди сто века. Проявявайте див възторг при вида на нов модел броня, сбруя за коня му, и при победите му в кръчмарските игри: „Кой ще изпие повече бира и ще хвърли халбата по-далече.” И най-важното. Не задавайте двата най-глупави въпоса в своя живот: „Обичаш ли ме?” И „За какво мислиш сега?” Мдаа...От изключително значение е да не го карате да ви сравнява с друга принцеса. Изборът може да не е във ваша полза...

     Трето : Веднага след като го впримчите достатъчно, незабавно го замъкнете в църквата. Помнете, целувката е обещание за брак. Ако се дърпа, заплашете го с баща си. Не позволявайте усилията ви да пропаднат напразно.

     Записахте ли? Браво. Въпроси?

     - А практика ще има ли? – чу се плах гласец.

     - Никаква практика – отсече феята. – Тези тайни с векове се предават от поколение в поколение, достатъчно е някой мъж да научи, и всичко отива по дяволите. Действат само веднъж. Ясна ли съм?

     - Да, мадам Монро.

     - Хубаво. – кимна феята.

     - След като се омъжите, съветвам ви да посетите моя курс „ Възпитание на съпруга или удоволствието от живота след сватбата”. Трябва да се изкоренят навиците и последствията от настоящата лекция. Защото ако ги свикнете така...

Как да си хванеш принц за съпруг

Защо дебелеем

В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.

И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала.

И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?”

И Адам му отговори: „Да!”

И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!”

И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.

И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.

И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.

И Ева мина от размер 42 на 50.

И каза Бог: „ Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!”

И каза Сатаната: „ И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”

И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.

И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.”

И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.

И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата.

И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.

И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”.

И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.

И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.

И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.

И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.

И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории.

И сътвори Сатаната McDonald's, и бургери Big Mac.

И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?”

„Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!”

И получиха Адам и Ева инфаркт!

И въздъхна Бог, и създаде байпаса.

И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса.

Защо дебелеем

Защо мъжът обича по-малко

     На третия ден човекът се намуси.

     - Е? – попита Той – Какво пак не е наред?

     - Ти, Господи, - уклончиво започна човекът, - си имаш Светия Дух. А Светия Дух си има теб. Флората си има фауна, а фауната – флора. А аз си нямам никого! Даже куч...Тоест, въобще никого.

     - Но нали имаш Мен – резонно отговори Той.

     Човекът само погледна встрани.

     - Е, добре, - въздъхна Той – Ще ти сътворя набързо някого. Ти кого искаш?

     - „Набързо” - горчиво промълви човекът – Само и само да се отървеш. Освен това, Ти ще го сътвориш пак от себе си, и то отново ще бъде Твое, а не мое. А на мен, както преди, ще ми остане само етикети да лепя.

     - Съобразителен си. – с гордост го погледна Той – Има на кого да приличаш...Добре, дай тогава да откъсна част от теб и ще ти сътворя някого, който ще бъде наистина твой. Става ли?

     - Става – оживи се човекът – А от какво ще откъснеш?

     - От всичко мога – повдигна рамене Той – Ако искаш от ума, тогава той...Неее, ти си „той”, и аз съм Той, така ще се объркаваме. Ще го наречем „тя”. Та значи, тогава тя ще бъде по-умна от теб, защото ще има цял ум, а на теб ще ти остане по-малко. Ами ако откъсна от...

     - Не! – бързо каза човекът и се прикри с ръце.

     - Добре де! От какво тогава? От интуицията? От страстта? От красотата? От мързела?

     - А не може ли от нещо ненужно? – с надежда попита човекът – Амиии, не знам, от любовта, например?

     Той замислено се вгледа в човека. После кимна.

     - Както искаш – въздъхна Той – Може  и от любовта.

     - Само че – припряно каза човекът – Остави малко и за мен. Мъничко, и капка стига. А то, с какво иначе ще се стремя към нег...към нея?

     Ще намериш с какво – изхъмка Той.

....

     - Харесва ми – каза човекът – Разбира се, за себе си би я направил по-добре, но аз не съм капризен.

     Той само завъртя очи.

     - Само че, - замислено продължи човекът – Хайде да не и казваме, от какво Си я направил, съгласен ли си? А то после ще започнат разбори, обвинения...За какво ми са усложнения?

     - Добре – съгласи се Той – Щом така искаш. Ще и кажа, че съм я направил от реброто ти.

Защо мъжът обича по-малко

Aria...non sei più tu

Пожелавам лека вечер на всички,

 с песен от новия албум на

 Челентано - мъжът, 

който може да накара всяка жена да се влюби!

Aria...non sei più tu

Приказки с поука

Пепеляшка, или кристалната пантофка

     ...Принцът заповядал да обявят на всеослушание, под звуците на тръби и фанфари, че девойката, на която стане кристалната пантофка, ще бъде негова жена.

     Разбира се, първо пантофката мерили принцесите, след това херцогините, придворните дами, но всичко било напразно, тя била малка на всички. След това започнали да я разнасят из цялото кралство. Докато дойде редът на Пепеляшка, оправната дъщеря на една дама премерила обувката, и...факт! Била и точно. Със свито сърце, принцът се приготвил да спази обещанието си, но не можал: девойката била само на 10 години.

     Поука: Съществува множество А-всички момичета и множество В – пълнолетни момичета. Явно е, че В не е обикновено множество, т.е. то се явява правилната част на множество А. А този, който не го знае, просто му е рано да се жени.

Приказка за златната рибка

...Трети път хвърлил мрежата дядото и извадил от водата рибка,но не като другите, а златна.

Молела се тая златна рибка и с човешки думи промълвила:

- Release me, oldster, and I'll make you a rich man!

Старецът , естествено, нищо не разбрал и с бабата изяли рибката.

Поука: Знанието на чужди езици понякога е много полезно.

Котаракът в чизми

     ...- Чух, че си можел, ако пожелаеш, да се превърнеш във всякакво животно. Ако става въпрос за куче, лисица и дори вълк, вярвам; но много по-невероятно от всичко друго би било, ако можеше да се превърнеш в някакво мъничко животинче, да речем, в мишка. Ти несъмнено си по-способен от много други чародеи по света, но тази работа май ще бъде трудна и за тебе.

     Чародеят- великан много се зарадвал на тия ласкателства и затова любезно рекъл:   

     - Мога, мило котенце, мога и това.   
     И заприпкал като мишка из стаята. Котаракът я подгонил, но мишката, злорадо хихикайки полетяла към тавана, защото се оказала летяща.
     
     Поука: Ако искате да изпълнят правилно искането ви, формулирайте техническото задание максимално точно.

Дядо и ряпа

     ...Посадил дядо ряпа. Минало време - ряпата пораснала голяма, много голяма...
     Хванали се мишлето за Писанка, Писанка за Шаро, Шаро за внучката, внучката за баба, баба за дядо, дядо за ряпата- дърпали, теглили – листата се откъснали и те изпопадали един върху друг. Ряпата не помръднала.
     
     Поука: Да се предскаже как ще се държи едно твърдо тяло под напрежение, е възможно единствено при наличие на диаграми за опън и разтягане, използвайки методи за разчет разработени в СЪПРОМАТ.

Житената питка

     ...Питката и от бабата и от дядото избягала, и на заека, и на мечката, и на вълка успяла да се изплъзне. Само от лисицата не и се удало така просто да  се измъкне. Примамила я лисицата с хитрост, право в устата си, и възнамерявала да я изяде. Захапала я...и я изплюла: докато питката бягала от бабата, дядото, заека, мечката и вълка – станала баята.


     Поука: Ако ви е нужно да освежите кораво и изсъхнало  хлебопекарно изделие, загърнете го във влажна кърпа и го поставете за няколко минути във фурната.

Приказки с поука

Черната врата

     Живял някога един мъдър крал. Личният му съветник извършил предателство: издал държавна тайна и бил хванат с подкуп. За такова престъпление наказанието било само  едно – смърт. Но старият крал много обичал този човек и му дал шанс. Наредил екзекуцията да се извърши в един таен коридор на замъка. От едната страна бил палача, а от другата – черна врата.

     - Давам ти право на избор – предложил краля на осъдения – или смърт, или – черната врата. Избирай!

     Съветникът попитал:

     - А какво има зад тази врата?

     - Това е неизвестно. Никой не знае, защото досега никой не я е избирал. От край време предците ми са предоставяли тази възможност, но никой не се е възползвал от нея, затова и никой не знае какво има там. Даже аз самият не зная. Имам ключ, но на смъртния си одър баща ми ми каза: „ Аз мога да отворя вратата, но преминеш ли отвъд, ще я заключа след теб. Не трябва да да поглеждаш там.”  Но ти можеш да избираш. – отговорил му краля.

     Дълго мислил съветникът и накрая избрал смъртта.

     - Убий ме. – казал той – Не искам да мина през тази черна врата.

     След екзекуцията, любопитната кралица започнала да уговаря краля да намери начин да погледне, и да разбере какво има там, зад вратата. Кралят се разсмял и казал:

     - Аз знам – зад нея няма нищо. Няма дори стая, просто – свобода. Тази врата се отваря към широкия свят. Но досега никой не я е избирал. Вместо неизвестното хората избират смъртта. Вместо неизвестното – избират страданието. Неизвестното им се струва по-опасно от самата смърт. А свободата – това е врата към неизвестното. Свободата е движение без да знаеш какво ще се случи в следващият момент. ...Това е...черната врата.

Черната врата

Приказка наопаки

...или как lapsus linguae  (грешка на езика) променя нещата ;)

     ...- Обявявам своята кралска воля! – казал кралят, оглеждайки тълпата рицари под балкона. – Който от вас се ожени за принцесата, ще му разреша да убие  дракона. Тоест...

     - О, татенце! – изпищяла радостно принцесата и се метнала на врата му. – Страхотно си го измислил!

     След седмица принцесата била вече шест пъти вдовица, драконът, за всеобщо облекчение на селяните, престанал да отвлича овце и крави, а броят на кандидатите за женихи не намалявал...

Приказка наопаки

Божи SMS

     

     Веднъж Бог реши да оптимизира дейността на Небесната канцелария. Разпрати  указания до всички отдели да престанат да мътят хорските глави с всякакви там пророчески сънища, знаци и знамения, и да преминат на оперативна мобилна връзка.

     И ето, от небето полетя към грешната земя първия SMS.

     Смъртта (19:20) : Идвам утре в 10:00 часа. Готви се, нещастнико! Smile злорада усмивка

     Тъй като кореспонденцията е  приоритет на приемната на Небесната канцелария, отговорът пристига непосредствено при Свети Петър:

     Радо: (19:21): Пепи, ти какво? Смени си ника!

     Апостолът, неочаквано стреснат, написа бързо:

     Петър: (19:23):  Покай се, чедо! Утре ще те блъсне кола! Моли се за спасението на душата си! Smile укор

     Отговорът - мигновен.

     Радо: (19:24): Да бе! Ей ся! Тър4а!

     Петър: (19:25): Не се дърпай! Вече съм ти приготвил интересно местенце. Прощавай се с кльощавата си Сиси! Ха-хах!

     Радо: (19:26): Петьо, 6то се бъзика6? Заради Сиси? Вземи ку4ката, ако ти трябва толкоз! Smile среден пръст

     Апостол Петър, вече изпаднал в бяс, изпрати още два SMS-а, от рода, „така не се говори за жена, дръвник!”, „как смееш да ми предлагаш в замяна душата на невинна девица!”. В отговор го засипват  SMS-и, съдържанието на които остава неизвестно...

     - Господи, Боже мой! – извика в отчаяние Свети Петър – Защо ме наказваш така!

     Бог го смъмри строго:

     - Какво виеш като йерихонска тръба? Колко пъти ти казвах да не вдигаш шум в небесните селения! Това не ти е парламент!

     - Как да не вия – отговори  натъжен Петър – За подигравка станахме! Вратите на ада ръждясват вече!

     - Няма страшно. – каза Бог и взе разпечатката.

     Прочете  внимателно преписката и реши лично да се обърне към собственика на злощастния GSM.

     Бог: (19:45): Човече! Аз те обичам със своята божествена Любов! Съдбата е предопределила да срещаме и радости и скърби. Не се противи на волята Ми, аз лично ти обещавам място в Рая. Ще ти хареса, кълна се в небесата! Smile вечно сияние

     И стопаните на небесата се вторачиха в монитора.

     Но отговор няма и няма.

     Едва след няколко часа, когато напрежението достигна критична точка и небето се приготви  да изсипе огън и жупел, на екрана затанцуваха  думи:

     Радо: (22:45): Сиси! Оби4ам те! Но пръстените от теб! Сре6та утре в обедната по4ивка пред ритуалната! Смени си ника! Smile гуш

     Късно през ноща Бог извади  книгата на съдбите. Отвори  я на страницата на Радо и дълго три с гумата, старателно писа нещо, въздишайки, накрая зачеркна всичко, и написа с размах на целия лист: „Радо да живее!” Позамисли се, и лукаво добави: „ Но само докато е със Сиси!”

     Едва след това си легна, с чувство за изпълнен дълг.

     ...Спи Господ Бог безгрижно като дете. На устните му сияе усмивка, която от земята се вижда като малка звездичка, но нейните лъчи – божите SMS-и  – проникват  във всички домове.

    

Smile нежна усмивка на всички.

    

    

    

    

Божи SMS

Човешката природа

     В утрото преди екзекуцията, питат трима осъдени за последното им желание

     Първият се позамислил и си поискал коняк. Дали му.

     Вторият поискал жена. Това било по-сложно, но и неговото желание изпълнили.

     А третият поискал да го ритнат отзад. Разкикотили се пазачите, обърнали го с гръб и яко го сритали. Той охнал, подскочил, и бааам! първият пазач в нокаут! , втория – също, после грабнал меч и насякъл всички. Изкъртил вратата и избягал. Двамата други – след него.

     Далече в гората, се спрели да си починат  и двамата го попитали защо чак сега се е развихрил, като е такъв юнак.

     - Човек така е устроен, момчета, -казал той – че ако не го ритнат в задника... нищо не му се прави...

Човешката природа

Една позната, но великолепна притча

Притча за кафето

     Една дъщеря се оплакала на баща си:

     - Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили... Какво да правя?

     Вместо отговор, бащата поставил на печката три купички с вода: в едната пуснал морков, в другата сложил яйце, а в третата изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.

     - Какво се промени? – попитал той дъщеря си.

     - Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.

     - Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни - твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднакво неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди...

     - А кафето? – попитала дъщерята.

     - О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка. Има хора особени, специални, които не се променят по силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации...

Една позната, но великолепна притча