Обитателите на Града, които по-често имали работа с Указ и Рапорт, предпочитали Приказки, по-обикновени, но разбираеми. Другите бързо разбрали това и скоро Романите и Повестите почти не се отличавали от Приказки. От онези, най-старите. За кукли и играчки. Само че сега малко срамежливо ги наричали Секс и Кариера, и ги подправяли с Много Точен Пистолет и Много Дебел Портфейл. А размерите им – като железопътна композиция натоварена с тухли. Вагон след вагон – всички еднакви. Отпред – назад и отзад – напред. Ако отцепиш половината композиция и я прикачиш към друга – никой няма да забележи.
Но най-популярни Приказки станали Плановете и Програмите. Не компютърните програми или строителните планове. Други Планове и Програми. Тези, които се раждали от Указ и Рапорт, със съдействието на Обзор и Анализ. Какви титани били само! Никоя обикновена Приказка не можела да се сравни с тях. Никакви говорящи дракони или китове-острови! Там имало цели градове, какво ти – цели страни в облаците. Там по Указ глупаците ставали умници, и даже наопаки. Там, от Рапорта излизал Герой и заедно със спецагентите, крачел към щастието, изпълнен с вълнение.
Появили се и чуждестранни Приказки – Борсови и Аналитични Обзори, Индекси и пр. С бели якички, захапали пури, те гледали на останалите с известна доза презрение и пренебрежение.
А след тях – Репортажи и Дайджести, Интервю и Опровержение, всякакви Редакционни Статии, Обръщения и просто – Реклама.
И накрая се родила МасМедиа. За това дори ми е страшно да разказвам. Градът настръхнал, свил се пълзешком в покрайнините. Даже Донос разбрал своята малоценност. Шега ли е – да облееш всички с кал, ей така – изведнъж, при това без да оставиш следа. И после – някой в Топ, друг – в Сведение, а някой – в Ток-шоу. Дори Указ се почувствал нищожество.
Приказка скромно се оттеглила в сянка. Пък и как да се оправи с потомците си – десето поколение мутанти, многоглави, многоезични, напористи.
Искаше ми се да ви разкажа една по-позитивна Приказка за Приказката. Като че ли се разприказвах малко повече за останалите обитатели на Града на Думите, а ми се щеше да ви разкажа за това, как Приказка се надява да промени нещата. Но как? Може ли тя да направи така, че да има повече умни и по-малко глупци? Ще принуди ли Донос да престане да се прокрадва покрай стените или Указ да спре да ражда Програми и Преустройства? Ще започне ли Словото отново да сее Разумното, Доброто и Вечното?
Възможно е. Въпреки, че ми е трудно да го повярвам. Това вече не е Приказка, а истинска, рафинирана Утопия. Понякога и Приказките се сбъдват. По чудо, но се сбъдват. Утопиите – също. Но по-често се сбъдват Кошмарите и Трилърите. Не, с приказки не може да се промени света. Уви!
Тогава защо така ми се иска да вярвам в простичките чудеса на Приказката?
Може би, защото ми се иска да вярвам...
Някои хора си остават деца цял живот и вярват приказки.Може би ти си от тях.Но има други които от малки рзвалят вековни приказки и ние трябва да се оптваме да им попречим.
ОтговорИзтриванеБъди по позитивна.Целувки.