И така, отначало. Живяла някога Приказка. Ненапразно я пиша с главна буква, за да е ясно, че така се е казвала. Там където живеела, имало и много други. При това доста странни екземпляри.
Живеел там, например, един много сериозен субект на име Рапорт. Винаги костюмиран, той ходел строго по права линия, марширувайки. Леви, десни. Раз, два.
Имал си и братовчед – Донос. Той винаги обличал пелерина, с качулка спусната до самите очи. Вървял крадешком, в сенките на нощта. Рапорт не го харесвал, но често ползвал неговите услуги.
В съседство живеела тъжна на вид двойка. Заявлението все още се стараело да съхрани остатъци от достойнство, без обаче да успее да заблуди някого. Но Молбата – била ужасно изнервена и сълзите и не пресъхвали.
Те се страхували много от един друг свой съсед. При неговото появяване дори винаги изправения Рапорт, като че леко привеждал гръб. А Донос бил готов да се простре в краката му, като килимче. Наричали го – Указ. Помпозният му мундир познавали отдалече. И всички, и замисленият Обзор, и старомодният Мемоари, и даже бохемите-близнаци Хит и Шлагер – всички се стараели да останат незабелязани. Ей така, за всеки случай.
Мога още много да ви разказвам за обитателите на това място. За това, например, как Анекдота избяга от Указ, Или как Слух, за малко не провали кариерата на Рапорт.
Ще се огранича, все пак, с герои които са ми по-близки. И така...Приказка живеела в кавартал Литература. Да, забравих да ви кажа, че това място, най-вероятно е град. Може да го наречем Градът на Думите. Дели се на квартали, понякога по традиция, понякога ей така, след прецедент. Кварталите също се делят на части. Понякога се преплитат така плътно, че е трудно да се каже къде свършва Поезията и къде започва Прозата. Това все още е нищо. Обемист Роман, може да се окаже по съвместителство Донос. Понякога, след това, го преместват в квартал Канцелария, но по-често – не. Понякога старият Донос става Легенда. Изобщо, в този Град се случват доста странни неща.
Нашата героиня – Приказка, от детство дружала със съседката – Люлчина песен. Много часове са прекарали заедно. Но с времето пътищата им се раздалечили. Приказка искала да опознае света. Целия свят. Научила се да говори не само за зайчета, кукли, дракони и принцеси. Понякога учудвала дори Памфлет и сестра му Сатира. Пародия взаимствала нейния стил. Расказ и постоянната му приятелка Новела внимателно следяли развитието и.
А Приказка си вървяла по своя път. Дружала с приятелите. Надсмивала се над враговете. Заливала се от смях на глупостта. Не се подчинявала на Указ. Не се бояла от Донос и Рапорт.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.