Черната врата

     Живял някога един мъдър крал. Личният му съветник извършил предателство: издал държавна тайна и бил хванат с подкуп. За такова престъпление наказанието било само  едно – смърт. Но старият крал много обичал този човек и му дал шанс. Наредил екзекуцията да се извърши в един таен коридор на замъка. От едната страна бил палача, а от другата – черна врата.

     - Давам ти право на избор – предложил краля на осъдения – или смърт, или – черната врата. Избирай!

     Съветникът попитал:

     - А какво има зад тази врата?

     - Това е неизвестно. Никой не знае, защото досега никой не я е избирал. От край време предците ми са предоставяли тази възможност, но никой не се е възползвал от нея, затова и никой не знае какво има там. Даже аз самият не зная. Имам ключ, но на смъртния си одър баща ми ми каза: „ Аз мога да отворя вратата, но преминеш ли отвъд, ще я заключа след теб. Не трябва да да поглеждаш там.”  Но ти можеш да избираш. – отговорил му краля.

     Дълго мислил съветникът и накрая избрал смъртта.

     - Убий ме. – казал той – Не искам да мина през тази черна врата.

     След екзекуцията, любопитната кралица започнала да уговаря краля да намери начин да погледне, и да разбере какво има там, зад вратата. Кралят се разсмял и казал:

     - Аз знам – зад нея няма нищо. Няма дори стая, просто – свобода. Тази врата се отваря към широкия свят. Но досега никой не я е избирал. Вместо неизвестното хората избират смъртта. Вместо неизвестното – избират страданието. Неизвестното им се струва по-опасно от самата смърт. А свободата – това е врата към неизвестното. Свободата е движение без да знаеш какво ще се случи в следващият момент. ...Това е...черната врата.

Черната врата