"Ай, да пийм по ина боза, в жемина чаша с лакунь!"

„Докат' мляскахме лакумя, Докат' пиехми боза, Ти мъ гледаши лиубовну, Аз тъ гледах кат' коза.”  народно творчество

На днешния „съдбовен” ден съм решила да ви черпя с боза. С боза и локум

Днес, се навършват две години, от момента в който моя милост реши да започне да пише в Blogger. Иначе, блогът си е от 2007-ма. Просто го бях забравила. Тогава пишех на друго място. 

Думата ми е за локума. И бозата.

Имаше един бай Аргир – бозаджията. В нашия квартал, той беше любимец на децата. Всеки божи ден минаваше с количката и продаваше боза. Ама не като сегашната. Истинска боза. И локум – истински локум. И тулумбички, и сладолед, и топли, ухаещи кифли с шипков мармалад. Той беше моята първа голяма любов.

Чувствах се на седмото небе, когато съседката /негова сестра/, ни подбираше от люлките, в градинката пред вкъщи, с поканата: „Ай, да пийм по ина боза, в жемина чаша с лакунь!” Пискливият и глас ми звучеше като ангелско песнопение! 

Та заради този спомен, и заради невероятния вкус на локума и бозата, днес - щете, не щете – това ще е. Няма торти, няма алкохол, /като не забравяме, че бозата е алкохолна напитка тъй че, ...умната  и внимателната/ 

Да ви е сладко!

Благодаря на всички, които ме подкрепяха, 

като четяха или поне попреглеждаха 

моите  пристанали недоразмислици, 

както и на всички, които чета с удоволствие.

И понеже не съм достатъчно ентелегентна и креативна като Л. Ламотиевич, и не мога да ги линкна в четивна публикация, ще ги изброя тук:

Уотсън, Влади, Руми, Гло, Ностро, Светла, пак Светла, мнооого Светли, Надя, Лю, Бънги, Фрог, El, Елфа, Sky, Идиотова, angie, Точка, Хриси, presly,

Кръстю, Osk@r и Дани /без тях въпросите с кафето щяха да са просто глас в пустиня/,

 Мери, Зори, Емо, Лили, Ваня, Сабина, Цвети, ВеСеЛиНа, Албена,  Кет, Belle, Vaniliya, hexemexe, fed0ra, spartaka, altair, amazonka, Нели, Ник, Dodi, Steliyan, неандерталеца, sown,  LollyPop, Плами, Блажев, Пипи, Алигатор Шпунц, Дива Самодива, Пентаграм, Милена, Балтазар, Злати, morrt, Антонела, Ловецът на врабчета, Иванов, MadWizard, Бла, vladimirprelavski, Tony, Васил Даков, Борислав, diandra, Диди, Мария, lina-im, Мел, tonino, Кери, Силви, Webcafe, Денислав, Магът, Ondine, cellfourteen, Val, Змей, Еленко, essy, dzver, MUIIIO, letthemusicplay, topcho, La Martinia, Zuzara, Мария Донева, Момчил,  molif, Sulla, Йосиф Флавий,  Алиса, туарег, batpep, mikiblue, вчера, свободинки, Пейо, Катрин, Шаркан, Филип, Биволъ, Жюстин Томс, Майк Рам,  а Защо не!? и целия ми блогрол  /два блогрола/…


Извинете ме, знам че много от вас съм пропуснала, но ако съм тук и догодина, ще се реванширам. 

Малиии, колко много съм писала, а уж съм по краткия изказ,  'ми то наистина да "разтягаш локуми" е по-лесно.  

Ай наздраве! 

Това... бозата, хем те храни, хем те пои, хем за публикации става 

ПП.: За финал, нещо лично: 
Не знам, и не искам да знам, къде съм истинската аз, тук  /в повечето случаи скрита между редовете, само за тези, които умеят да виждат/, или в реалния свят - ако той не съществува единствено в главите ни...

"Ай, да пийм по ина боза, в жемина чаша с лакунь!"