Показват се публикациите с етикет ретро. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ретро. Показване на всички публикации

сряда, юли 13, 2011

За "Retro musical week" на Док



и това
и това
и това
и това
и това


Share/Bookmark

петък, септември 04, 2009

Как започна всичко...



Share/Bookmark

сряда, август 12, 2009

Носталгично





Share/Bookmark

петък, юли 17, 2009

За всички именици






Share/Bookmark

понеделник, юни 15, 2009

Би трябвало да имам два живота...


















Това, с което ще бъде запомнена Леа,
освен с невероятната си музика,
е нейната невероятна личност, нейните чар, остроумие,
бохемски маниери и навици
и цветните спомени, оставили следа в паметта на мнозина.



Share/Bookmark

вторник, май 19, 2009

Доза добро настроение


Заредете деня си със смях и добро настроение




Share/Bookmark

понеделник, май 18, 2009

В памет на "разбойника с нежна душа" Петър Слабаков




На незабравимия Алексей от "Оптимистична трагедия"






Share/Bookmark

събота, май 02, 2009

Помните ли?


И умоляващото: "Само още малко, мамо..."





Share/Bookmark

петък, април 10, 2009

Édith Piaf - La Môme Piaf




Едит Джована Гасион - Врабчето на Париж
се ражда през една ледено студена сутрин
на 19 декември 1915 г.
буквално на улицата, на слабоосветен парижки тротоар.

Най-бляскавата звезда
на необсклона на френския шансон,
Едит Пиаф,
живее живота си “по своя си начин”, без пощада,
като се раздава щедро
както в песента така и в любовта

Едит Пиаф умира, ненавършила 48 години,
от рак на 11-ти октомври 1963г. в Кан.
Погребана е в гробището Пер Лашез в Париж.
Погребалната процесия на Едит Пиаф е единственият случай, след края на Втората световна война, когато транспортът на Париж спира напълно.



"Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Ни за доброто дето ми сториха нито за злото
Всичко това ми еднакво безразлично
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Всичко е платено, изчистено, забравено, не ми пука за миналото

С моите спомени запалвам огъня
Моята тъга, моите удоволствия
нямам вече нужда от тях
изчистих трепетите на старата любов
изчистих ги завинаги
сега започвам пак от нулата

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Ни за доброто дето ми сториха нито за злото
Всичко това ми еднакво безразлично
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Защото моят живот, защото моите радости
днес започват наново със тебе "





Share/Bookmark

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации