петък, април 10, 2009

Édith Piaf - La Môme Piaf




Едит Джована Гасион - Врабчето на Париж
се ражда през една ледено студена сутрин
на 19 декември 1915 г.
буквално на улицата, на слабоосветен парижки тротоар.

Най-бляскавата звезда
на необсклона на френския шансон,
Едит Пиаф,
живее живота си “по своя си начин”, без пощада,
като се раздава щедро
както в песента така и в любовта

Едит Пиаф умира, ненавършила 48 години,
от рак на 11-ти октомври 1963г. в Кан.
Погребана е в гробището Пер Лашез в Париж.
Погребалната процесия на Едит Пиаф е единственият случай, след края на Втората световна война, когато транспортът на Париж спира напълно.



"Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Ни за доброто дето ми сториха нито за злото
Всичко това ми еднакво безразлично
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Всичко е платено, изчистено, забравено, не ми пука за миналото

С моите спомени запалвам огъня
Моята тъга, моите удоволствия
нямам вече нужда от тях
изчистих трепетите на старата любов
изчистих ги завинаги
сега започвам пак от нулата

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Ни за доброто дето ми сториха нито за злото
Всичко това ми еднакво безразлично
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Защото моят живот, защото моите радости
днес започват наново със тебе "





Share/Bookmark

4 коментара:

  1. Аз харесвам много и Padam Padam: http://www.youtube.com/watch?v=LfmguyDRBwU&feature=related

    ОтговорИзтриване
  2. И аз. Изобщо няма песен на Пиаф, която не бих слушала с удоволствие. Тя е любимата ми певица. Врабчето - което като славея на Оскар Уайлд, изпя песните си с кървящо сърце и им вдъхна живот...

    ОтговорИзтриване
  3. Скоро не бях слушал нейна песен.Един неповторим глас, който винаги ще слушам с удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  4. Не е истина в колко трудни моменти съм разчитал на опората на La Foule... Edit Piaf определено ще остане една от незабравимите певици :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации