петък, януари 07, 2011

Дедукция






В неразтребената стая на първия етаж на Бейкърстрийт, откъдето бяха започнали толкова много незабравими приключения, Джон Х. Уотсън, доктор по медицина, запасен офицер от Индийската армия, се загледа в научните диаграми на стената, масата за химикали, разядена от киселините, калъфа на цигулката, опрян в един ъгъл, сандъка за въглища, в който бяха наблъскани както преди лулите и тютюнът. След това се обърна към Холмс, който седеше сгушен в креслото със свити колене, захапал лулата и смръщил вежди в размисъл:
- Холмс, чухте ли за загадъчната смърт на барон Баскервил и за призрачното чудовищно куче, което от векове преследва нощем мъжете от рода, в тресавищата на фамилното имение?
- Разбира се, Уотсън, и възнамерявам бързо да разкрия този случай.
- Как?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Донесете ми лаптопа.
Легендарният детектив се включи в мрежата и пръстите му заиграха по клавиатурата.
- Такааа, отваряме Google, задаваме търсене – Баскервилското куче... Четем: автор – Артър Конан Дойл, по нататък, ... съседът на барона – мистър Степлтън, който всъщност му е племенник, под чуждо име спечелва доверието на сър Чарлз, за да получи наследството. Всичко е ясно, убиецът е Степлтън!
- Гениално, Холмс! Дедуктивните ви способности се усъвършенстват!
- Напълно естествено, Уотсън, Google знае всичко!








Share/Bookmark

2 коментара:

  1. Ех, по същата логика можеше да извади и 12-тото издание на "Баскервилското куче" от лавицата с книги, и пак щеше да разбере кой е убиеца. :)
    В "Космически топки" имаше подобна сцена, ама там беше с видео касета на самият "Космически топки". :D

    ОтговорИзтриване
  2. По-трудоемко е, Ностро :д
    Холмс не е тези дето си дават много зор :в

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации