Вечността сънува. Сънува, че е простосмъртна жена.
Пътува в автобуса. Боли я стомахът.Така е, като се храни с каквото дойде, не че има право на избор с тези боклуци в супермаркетите. И главата я боли. И гърбът. Това е от невероятните пози, които винаги заема: и на чина навремето, и пред компютъра, (главоболието май е от там), затова не се учудва, че има болки в гръбначния стълб.
Седи си на седалката, стиснала в ръце евтина чантичка и затворила очи. Ако ги отвори – какво ще види? Струва и се, че изобщо не иска да знае.
Понякога Вечността като че ли прави крачка встрани, и всички емоции и усещания на жената престават да бъдат нейни, собствени. Става страничен наблюдател, оценява и прави изводи. После отново се превръща в човек, имайки на разположение целия уникален човешки опит.
Когато се събуди, какъв ли ще е споменът? Ще я промени ли? Ще внесе ли нов мотив в нейната вечна мелодия?Засега не знае...
Още малко, една крачка, една секунда – и Вечността ще разбере какво е да си човек...
Вечността сънува, че е простосмъртна, която сънува, че е Вечност....
Какво като горя и боли?Не се мисля за нещо свръх .Но не обичам да се натрапвам .Другото си е моя грижа.
ОтговорИзтриване