вторник, май 18, 2010

Към себе си




КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!




Share/Bookmark

2 коментара:

  1. ДЕН И НОЩ

    Нежна е нощта-
    лазурен е деня…
    Свежа е росата-
    дъхави цветята…
    Ресата е салкъм-
    плод на лозов кълн…
    Небесното сияние-
    плахо e дихание…
    Въздишка на живеца-
    песен на щуреца…
    Бялото цвете-
    твори световете…
    С нежна милувка
    и свенлива целувка…

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно! Благодаря ти, че ни го припомни!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации