КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
ДЕН И НОЩ
ОтговорИзтриванеНежна е нощта-
лазурен е деня…
Свежа е росата-
дъхави цветята…
Ресата е салкъм-
плод на лозов кълн…
Небесното сияние-
плахо e дихание…
Въздишка на живеца-
песен на щуреца…
Бялото цвете-
твори световете…
С нежна милувка
и свенлива целувка…
Прекрасно! Благодаря ти, че ни го припомни!
ОтговорИзтриване