В очакване на изгрева

Докато чаках очите на слънцето, открих тези изгреви...

Споделям ги с вас, за да ви поръси слънчевият прах на началото.

Топъл и щастлив ден за всички!

В очакване на изгрева

Провокативните колажи на Жак Превер

Провокативните колажи на Жак Превер

Емили Дикинсън - любими

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева -

и една пчела -

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

* * *

Това е писмото ми до света,

който не ми е писал -

простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначен -
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.

* * *

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

* * *

Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един - умрял за правда -
до мене настаниха.

"Защо - той тихо ме попита -
умря?" - "За красотата".
"А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя."

И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.

* * *

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда...

* * *
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

* * *
Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -

когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да те съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

* * *

Емили Дикинсън - любими

Хайку - избрани

И когато разбереш,

че стиха ми не е стих,

да поговорим за поезия.

Този свят е като вишна.

Три дни само -

и цвета го няма.

***

През листата на самотната върба

с очи

звездите търся.

***

Колко кратка нощ!

В плитчината остана

късче луна.

***

Ясна месечина.

Капки роса

се стичат по керемидите.

Ах, тази буря!

Открадна дъха на цветята

и бяга

***

Среднощна луна -

къс чиста

прохлада!

***

В мига на залеза отсам

изгрява

слънцето оттатък.

***

Светулчица в нощта

Една звезда търси

Сянката си

Черница стара.

В чадъра й сенчест

цвърчат врабчета.

***

Роса в чашка на цвете!

На земята ще се плъзне.

Във вода ще се превърне.

***

Къде сте светулчици?

От хорско преследване

на луната се скрихте.

***

Ако замлъкнеш,

какво ще си, славейче?

Кафява птичка.

Крила на пеперуда

най-красивите в света -

мравките ги влачат

***

"Ей" - извика самотен човек

"Ей" - отвърна сама планината

***

Лай на куче,

шум от стъпки -

дълга е нощта

***

Хладно утро -

гаснат

лилавите облаци

Гаснат звездите -

спуска се първата

цветна мъгла

***

Летен зной -

морски птици

летят към гората.

***

Безбрежно е морето,

ала суша

изпепели земята.

***

В небето -

дим

от нашите огньове.

***

Късна есен -

пиесата свършва,

маските падат ....

***

Животът ни е капчица роса.

Дори и да е капчица роса

животът ни - все пак..

Хайку - избрани

Зен

Зен произлиза от санскритското "дхяна" - медитация, мисля - и именно това е залегнало в основата му.

Зен не е секта, не е религия, а начин на мислене, състояние на ума.

Това е изкуството да се живее.

Основна добродетел в зен е скромността. Трите големи гряха са алчност, гняв , невежество.

Трудно е да се говори за зен.

Великото е в малкото: цъфнала вишна, огън за премръзнал странник, ято птици в планината.

Зен не разчита на интелектуално възприемане. Който ще търси интелектуално зен, може да го види съвременно и интелигентно в книгите на Казандзакис, Хесе, Керуак, Пърсиг, Уайт. Има много други, които или съзнават, че пишат зен литература, или изобщо не им пука (затова са истински зен) как се казва литературата им - но искат да принесат полза за своите читатели, да им донесат освобождение.

А някои се опитват - тръгвайки от малко към много и накрая без мярка за количество - да живеят зен. Да практикуват. Зен се практикува.

Със зен се сблъскваш. Зен се приема внезапно.

Зен

Църквата "Вси светии" в Седлец - "изкуството на смъртта"

Кутна Хора се радва на небивал просперитет през ХІV в., когато започват да експлоатират сребърните мини в околността. Постепенно се превръща в един от най-големите източници на сребро в Европа.
Понастоящем е под покровителството на ЮНЕСКО заради множеството готически и ренесансови паметници на културата - катедралата "Света Барбара", църквата "Свети Джеймс", бившият йезуитски колеж, който се намира точно срещу "Света Барбара" и е от XVII в., както и женският манастир "Урсулинок", прочут с уникалните си стенописи и антикварните експонати. Към манастира има много красив "Събор на Дева Мария", основан през 1300 г. и издържан в романски стил,„Къщата на Принца”, където Владислав Ягело е обядвал през хиляда четиристотин и някоя си година. Онзи същият Владислав III Ягело, на когото у нас му викаме Варненчик и във Варна има негов музей
Някога в Кутна Хора е имало цистериански манастир. Историята разказва, че в 1278 г. крал Отакар II Бохемски изпратил абат Седлец в Светите земи с дипломатическа мисия. Оттам той донесъл пръст от Голгота, която разпръснал в гробището на манастира. Така то добило статус на Света земя и станало изключително известно не само в Бохемия, а и в Централна Европа. За богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци било въпрос на чест да бъдат погребани именно тук.
Гробището бавно се разраствало, но внезапно по време на чумата през XIV в. се наложило да бъде още повече разширено, за да приюти тленните останки на още хиляди души. Така мъртъвците в него станали 30 хиляди. Това е цифра от 1318 г., която е нараствала с всяка изминала година. През 1400 г. в гробището била издигната готическата църква "Вси Светии", която през XVIII в. била леко променена в бароков стил от Сантини.

Църквата „Вси светии” се намира в Седлец, на около два километра от центъра на града, тя е уникална по рода си и вероятно единствена в цял свят църква, чийто интериор е изработен от човешки кости и черепи. На думи звучи доста зловещо, но първото съприкосновение с този шедьовър буквално спира дъха.




През седемдесетте години на ХІХ в. местните принцове от рода Шварценберг наемат дърворезбаря Франтишек Ринт да украси църквата. Той използва костите на повече от 40 хиляди мъртъвци, за да постигне един зловещ и малко абсурден ефект. Направил гигантски полилеи, свещници, чаши, арабески по стените и т.н.

Най-впечатляващ е централният полилей, за направата на който са използвани всички налични кости в човешкото тяло. Дори гербът на рода Шварценберг и подписът на Ринт са направени от човешки кости .

Идеята на Ринт била създаденото от ръцете му да напомня за временността на човешкия живот и неизбежната смърт...

Църквата "Вси светии" в Седлец - "изкуството на смъртта"