И когато разбереш,
че стиха ми не е стих,
да поговорим за поезия.
Този свят е като вишна.
Три дни само -
и цвета го няма.
***
През листата на самотната върба
с очи
звездите търся.
***
Колко кратка нощ!
В плитчината остана
късче луна.
***
Ясна месечина.
Капки роса
се стичат по керемидите.
Ах, тази буря!
Открадна дъха на цветята
и бяга
***
Среднощна луна -
къс чиста
прохлада!
***
В мига на залеза отсам
изгрява
слънцето оттатък.
***
Светулчица в нощта
Една звезда търси
Сянката си
Черница стара.
В чадъра й сенчест
цвърчат врабчета.
***
Роса в чашка на цвете!
На земята ще се плъзне.
Във вода ще се превърне.
***
Къде сте светулчици?
От хорско преследване
на луната се скрихте.
***
Ако замлъкнеш,
какво ще си, славейче?
Кафява птичка.
Крила на пеперуда
най-красивите в света -
мравките ги влачат
***
"Ей" - извика самотен човек
"Ей" - отвърна сама планината
***
Лай на куче,
шум от стъпки -
дълга е нощта
***
Хладно утро -
гаснат
лилавите облаци
Гаснат звездите -
спуска се първата
цветна мъгла
***
Летен зной -
морски птици
летят към гората.
***
Безбрежно е морето,
ала суша
изпепели земята.
***
В небето -
дим
от нашите огньове.
***
Късна есен -
пиесата свършва,
маските падат ....
***
Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак..
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.