Емили Дикинсън - любими

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева -

и една пчела -

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

* * *

Това е писмото ми до света,

който не ми е писал -

простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначен -
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.

* * *

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

* * *

Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един - умрял за правда -
до мене настаниха.

"Защо - той тихо ме попита -
умря?" - "За красотата".
"А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя."

И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.

* * *

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда...

* * *
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

* * *
Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -

когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да те съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

* * *

Емили Дикинсън - любими