Молитва

Бог сънено изхъмка, повъртя се в пухената постеля, и уморено се вслуша в носещия се отдолу молитвен глъч. Хорът на гласовете монотонно умоляваше за всичко, което можеш да си представиш. Особено остро се отделяше глас на търговец, молещ за 200% печалба от залежала стока.

- Пфу! – помисли си Бог – нямаш ли съвест!

Въздъхна и се обърна на другата страна. Без резултат. Гъгнещите молитвени гласове, както и преди, барабаняха по тъпанчетата на Божиите уши.

- Ще ме оставите ли да поспя или не, дяволите да ви вземат! – разстроено промърмори Той.

- Повика ли ме, Господи? – раздаде се скърцащ глас из-под кревата.

- Не, не, аз просто така, изтървах се, почивай си – каза Бог и махна с ръка.

- В последно време, честичко взе да се изпускаш – саркастично изскриптя киселият глас и млъкна.

Бог се заслуша. Хорът постепенно леко утихваше.

-Нима се успокоиха? – помисли си Той.

Дотук беше...Нощната тишина се разцепи от оглушителна строева песен и към многострадалните Му уши се втурна молитвата на една от армиите, готвеща се да разбие друга, която не по-малко неистово се молеше.

- По дяволите! – избухна Бог, и веднага добави – Не, не, не е за теб, ти си спи!

Молитвеният глъч Го заливаше като морски вълни, тормозеше Го като тъп зъбобол. Бог седна на леглото, обхвана глава в ръцете си и се замисли. Внезапно, сред словесната неразбория умоляваща Всевишния за подаяния, като тъничка нишка проблесна гласът на малко момиченце.

- Господи, - молеше се девойчето преди сън, застанало на колене, събрало молитвено длани – благодаря ти, за мама и тате, благодаря ти, че си ни създал, благодаря ти и за това, че те има...

Бог изтри търкулналата се сълза с края на чаршафа, стана, и с ръце пред гърдите си, произнесе като молитва:

- Момиче, благодаря ти, че те има! – а после, замислено и тихо добави – Дори само за това да бъдеш на този свят, си струваше създаването на няколко милиарда търгаши...

Молитва