Мисля.
Събуждам се – мисля.
Вървя – мисля. Седя – мисля. Лежа – мисля. Заспивам – мисля.
Мисля за тресчицата в пръста ми, в детството. За мислите, за устройството на света, за книгите, животните, за дома си, за материалните блага, за живота, за смъртта, за аквариумни рибки, хора, за Вселената, за камъчето в обувката, за Любовта и любовта, за Бог...
За какво ли всъщност не мисля.
Много ми е интересно, някому, за нещо, освен на самата мен, това дали е нужно?
А на мен за какво точно ми е?
Ето:
и за това
сега
трябва
да мисля.
Мислите на всеки човек са неговата индивидуална вселена. Дори да са еднакви, мислите остават личен свят. А дали са интересни? Споделяйки ги един с друг ние се докосваме и опознаваме.
ОтговорИзтриванеДа! Интересни са!