За глупаците

     „ Проститутка – най-древната професия”, - това е толкова явна и разпространена глупост. Преди да се разплати с проститутката, който и да е, трябва както и да е, каквото и да е да заработи. Нали така?

     И тази глупост, толкова явна и разпространена, за съжаление не е единствена. С глупостта, както и с вятърните мелници е безполезно да се бориш. За умния - всяка глупост е повод за плодотворен размисъл, а на останалите им е все едно.

     Удивително. Много пъти съм наблюдавала, как заради нещо се събират умни (по отделно) хора и с общи усилия сътворяват такава глупост, каквата не е по силите на редовия глупак. Парадокс? Не. Къде е границата между глупака и умния?

     По-рано не разбирах разпространената фраза: „Не е за посредствен ум”. Сега ми е ясно.  Глупакът и умният са толкова близо един до друг, че понякога не е възможно да различиш делата им, можеш само да си кажеш: - Направил го е или някой много умен, или някой глупак.                         

     Примерите са навсякъде. А еднозначното разпределение  „умен – глупак” е измислено от „посредствените умове”. Затова, много често оценката „глупачка” я възприемам като комплимент.

     Как, все пак, да различим глупака от умния? По постъпките и то без да бързаме.

      Постъпката на глупака – това е постъпка, водеща до вреди: за него самия, за околните или за всички заедно. Ако постъпката изглежда глупава, но  не предизвиква нищо друго освен смях и (или) размисъл, трябва да разсъдим внимателно: „ Глупава ли е всъщност?”  Налудничавостта е присъща на умните.

     Да, щях да забравя още един признак на глупаците: жал ми е за тях.

За глупаците