вторник, ноември 24, 2009

Hi - Tech мъже




За последните десетилетия тестостеронът безусловно загуби в двубоя си с високите технологии борбата за управление на мъжката мотивация. Само си помислете: ако в 60-те години на миналия век влюбеният юноша трябваше да се поти в претъпкания автобус за да причака любимата си, примерно пред Градската библиотека, само за да я зърне за кратко, то сега е достатъчно да влезе в Мрежата. Там, до библиотеката, тя би го погледнала с трепет, поласкана, че се оставил да го премажат в градския транспорт заради тази мимолетна среща, тук може презрително да „захлопне” прозорчето, защото такива обожатели си има поне петнадесет, и нито един не е положил усилия за това.
А очакването на писмата от любимия, онези – книжните... Проверяването на пощенската кутия всяка сутрин със свито сърце...Ето например писмото от Валенсия. Отварям с разтреперани ръце, изваждам изписания лист. В десния горен ъгъл – разтечено (сълзи?). Леко намачкан край, неравен, нервен почерк. Прекъснато изречение: „Аз те об”. Вълнувал ли се е? Или е свършила химикалката?
А неизбежните кавги, ревност, извинения, обяснения, прошка през сълзи?
Сега вие знаете как е. Той ще и прати електронна картичка с тъжно коте и надпис „Липсваш ми”. Ако е прекалено страхлив дори за това, ще набере в Skype точка със запетая и затваряща скоба, ще кликне „изпрати”, ако тя е онлайн. И ще чака. В краен случай, ще и прати SMS. Нещо от рода: „Ти знаеш, че сме един за друг, но нека не прибързваме...” Най-безопасно пък е да влезе във форума, където е и тя и да си пише дори не с нея, а с който и да е. Един вид, аз съм тук. Достъпен съм. Ако искаш...А че не е танцувал с нея никога, не би трябвало да е пречка, или повод за притеснение.



Накратко, мъжете ни направиха техническа революция във взаимоотношенията. Hi –Tech има, а мъже не останаха. Не полагат никакви усилия за постигане на целта, тоест – нас. Лежат на дивана с лаптоп на корема и натискат клавиши. Понякога грешат. И когато попаднат не където трябва, тоест – не при тази, не се разстройват. Всъщност – няма значение, тръпката я няма. Или греша?





Share/Bookmark

5 коментара:

  1. Не гледам точно така на този въпрос :), в смисъл, че "тестостеронът загуби битка". Той просто се преразпредели неправилно-на едни не им достига за да бъдат задоволителни от средностатистическа женска гледна точка, а на други им е в толкова повече, че даже не ги прави хиперсексуални, ами дават далеч по-сериозни психически отклонения.
    Въпреки което има и незасегнати или недотолкова повлияни мъже, че да излизат от границите на желаното, респ. приетото за нормално.
    Така че тези, които са в търсене, да не се отчайват :).

    ОтговорИзтриване
  2. тръпката и романтиката, Глокси...

    ОтговорИзтриване
  3. :) ... всичко, Блага, даже и по техно-начин е възможно или поне като отправна точка за тези, които търсят партньор.
    Ако съм в подобна кондиция и получа тъжно коте за "липсваш ми" , ще му липсвам вечно :). Не смятам, че всички подхождат по този начин. А вероятно има и достатъчно жени, които биха се зарадвали най-много или единствено на тъжното коте.
    Е, поне аз така си мисля ...

    ОтговорИзтриване
  4. Сигурно звуча старомодно, но се радвам, че съм от поколението, което флиртуваше, ухажваше и обичаше по традиционния начин. Не разстоянието е проблема, омъжена съм за моряк, но нещо от истинската романтика в отношенията липсва и никога няма да присъства в интернет общуването.

    ОтговорИзтриване
  5. Който е израстнал с Мрежата, вероятно усеща нещата по друг начин. То и на моята майка едно време и изглеждаше странно, че за да се приближа до човека, когото харесвам, флиртувам с негов приятел. Честно казано, и на мен сега това ми изглежда странно, но какво да се прави...всеки луд с номера си, така е в тийн-годините.
    Иначе, струва ми се, че винаги е имало мъже, които не знаят що е романтика, а само гледат да се излежават с нещо на корема - дали е халба, вестник или лаптоп, това са подробности. Като си е мъж от тая порода, оправяне няма.:)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации