сряда, ноември 11, 2009
Няма ме
Няма ме
Тишина...
Кънтяща...
Плътна...
Осезаема...
Чувствам всеки милиметър от себе си.
Мразя...
Вик...
Мой...
Неудържим...
Отчаян...
Самотен...
Взривяващ тишината.
Болка...
Сладка...
Страшна...
Изгаряща...
Опивам се от нея...крещя...
Мразя болката.
Вина...
Твоя...
Ти знаеш...
Затова те няма...
С мен...
Любов...
Нашата любов...
Моята любов...
Не.
Теб те няма.
Няма любов.
Мразя те.
Не вярвам...
В любовта.
Няма ме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."
Емили Дикинсън
Дано е просто хубав стих...
ОтговорИзтриванеПрегръдки! :)
Силни емоции, задъхващи. И щастие, и болка, и радост, и тъга... Прекрасни- като живота!
ОтговорИзтриванеХм,дали да не "почукам на твоята врата",за да проверя дали наистина те няма!:)
ОтговорИзтриванеЕ, "стих" е силно казано, но сносен опит. ;)
ОтговорИзтриване