сряда, ноември 11, 2009

Няма ме



Няма ме


Тишина...
Кънтяща...
Плътна...
Осезаема...
Чувствам всеки милиметър от себе си.


Мразя...


Вик...
Мой...
Неудържим...
Отчаян...
Самотен...
Взривяващ тишината.


Болка...
Сладка...
Страшна...
Изгаряща...
Опивам се от нея...крещя...


Мразя болката.


Вина...
Твоя...
Ти знаеш...
Затова те няма...
С мен...


Любов...
Нашата любов...
Моята любов...
Не.
Теб те няма.
Няма любов.


Мразя те.
Не вярвам...
В любовта.


Няма ме.


Share/Bookmark

4 коментара:

  1. Дано е просто хубав стих...
    Прегръдки! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Силни емоции, задъхващи. И щастие, и болка, и радост, и тъга... Прекрасни- като живота!

    ОтговорИзтриване
  3. Хм,дали да не "почукам на твоята врата",за да проверя дали наистина те няма!:)

    ОтговорИзтриване
  4. Е, "стих" е силно казано, но сносен опит. ;)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации