Какво е животът? Безкраен кръг? Нишка? А може би само искра от пламъка на вечността? Или огромен водовъртеж, в който всяка капка е събитие?
Какво е съдбата? Всичко, което ни е предначертано? Или своенравна жена, за която ние сме играчки? Или съдбата, това е избраният от всеки път? Може би съдбата е това, което ни чака напред. Или това, което сме изминали? Орисани ли сме или сами създаваме съдбата си? А има ли съдба изобщо?
Колко много въпроси и колко малко отговори. Съжалявам, за това, което ще напиша, защото не мога да го докажа. Предварително ви искам прошка, ако размислите ми, необосновани, възможно неправилни, се разминат с вашето мнение.
Когато си поставяме въпрос, заставаме пред разклонения на лабиринт. Не знаем какво ни чака зад завоя. Нито до какво ще доведе което и да е наше решение. Съдбата е това, което сме решили и решенията, които предстои да вземем. Лабиринтът е един. Един за всички. Когато срещаме нови хора, то значи, че техният път се е пресякъл с нашия. Въпреки, че лабиринтът е един, тоест – съдбата е една, единствено ние, и само ние избираме пътя си в него. Ние сме живи докато тъсим път в лабиринта. Живи сме, докато вземаме решения.
Животът не е движение на тялото. Животът е движение на духа по лабиринта на съдбата, водещо до движение на тялото.
Може би съм права. А може би – не. Просто направих своя избор.
" Съдбата е това, което сме решили..". Много точно казано!
ОтговорИзтриване