петък, юли 31, 2009

Изтърваното поколение - децата на Полу-изтърваното поколение.




Децата от "полу-изтърваното поколение" израснаха в безтегловността на прехода и при липсата на ценности. Кратко казано, те не знаят какво искат, освен може би повече пари, и свободно време за да ги харчат за всевъзможни "съвременни" безсмислици.

Немалка част от въпросното поколение е в ъндърграунда. Тези безделници свикнаха да висят денонощно по заведенията и ако нямат състоятелен спонсор намират всевъзможни незаконни начини да си осигурят това "блаженство". Тези екземпляри свикнаха да живеят ден за ден и са готови да убиват, отвличат, взривяват, палят, грабят, крадат, насилват и пр., но не и да помислят дори за някакъв смислен живот.
Смисълът на техния живот е да направят "големия удар" с който ще могат да финансират по нататъшното си житейско безсмислие...

Много претенции, малко амбиции и хъс, малко познания и прекалено интензивно търсене на удоволствието.

Почти всички родени след 1985 не стават - пълен провал - мързи ги, нищо не могат, а много искат и очакват всичко на тепсия...

Истината е, че децата са калпави, а не учителите им, а причината децата да са калпави е в родителите им !

Днешният родител не смее да помисли, че детето му може да е тъпо или лошо възпитано. Когато слушат на родителски срещи какво правят децата им в час, родителите зяпат като пукъли и питат : Ама, за моето дете ли става въпрос ? Да, госпожо, за вашето дете става въпрос. То дъвче дъвка в час, то не носи тетрадка, то слуша музика, то пише СМС- и, то решава судоку, то не си е научило урока, то се репчи на учителката по география, то донесло водка в часа по история, и то нарекло съученичката си "курва мръсна" (+ 16).

Родителят обаче не може да приеме истината, че той е виновен защото не е могъл в къщи да придаде ценностите на детето си. Предпочел е да го остави пред телевизора и пред компютъра. Предпочел е да се задоволи да мисли, че те на училище ще го възпитат, а той родителят за какво да се блъска.

Обществото ни наистина вони.
Вони от хора, които си измиват ръцете с общата вина, които смятат, че отговорността им към обществото се изчерпва с това да изцвъкат някое отроче и да увеличат прираста на нацията.

Ако един родител не научи детето си на уважение и дисциплина, няма кой друг да го научи.
Днешните ученици са деца на безотговорни и твърде ангажирани родители - разхайтени и безконтролни деца. Още от самото им раждане родителите отказват да поемат отговорност с думите - то знае най-добре - кога ще яде, кога ще седне на гърне и т.н. Няма да се изненадам и ако чуя - То само ще реши дали да ходи на училище или не. И изобщо на къде вървим? Децата са нашето бъдеще - горко ни!

Искате ли потвърждение за горното, родители ?

Проверете тогава следното :

- има ли телевизор в стаята на детето ви ?
- има ли компютър в стаята на детето ви ?
- има ли тетрадка по всеки един предмет детето ви ?
- учебникът по всеки предмет изглежда ли да е четен, или стои като нов ?

Успех.



Share/Bookmark

9 коментара:

  1. Много съм мислила по въпроса. Аз самата имам голям син на 16 и малък на 6.
    Абсолютно си права в описанието си.
    Нв винаги сме толкова ангажирани, колкото сме изнервени. Сегашните деца на полу-изтърваното поколение са деца на Децата на прехода.
    Т.е. не само ние, Децата на прехода сме за изхвърляне, нежни души, честни, работливи и още много хубави неща, но абсолюни загубеняци.
    И родихме деца, за които не знаем как да се грижим и как да ги възпитаваме. Бяхме възпитавани строго, повече от държавата, колкото от родителите ни.
    И когато дойде нашето време да бъдем родители, не знаем кога да сме строги и кога - не. Несигурни, правещи грешки, а няма кой да ни помогне.
    Няма държава.
    Училище за родители никога не е имало...

    ОтговорИзтриване
  2. Скъпа, какво училище за родители дирим, в държава, която има нужда от обучение.
    За щастие, да си родител, няма нужда да те избират. Нужна е само безусловна любов.
    Проблемът с децата винаги си е бил наш. Тези, които се опитват да го прехвърлят на системата, са рожба на системата.
    Поводът да напиша това е друг.
    Ще пиша за това утре. Просто чаках емоциите ми да отшумят.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз също написах емоционален коментар. Няма как човек да не е зависим от системата, в която е расъл много години.
    Не се извинявам. Отчитам, че съм провал като родител. Много ги обичам, може би безусловно - това последното е въпрос на изпитание, не на усещане.
    Просто ми е тъжно и още повече след твоя пост. Усешам вина.

    ОтговорИзтриване
  4. Много вярно казано, но не абсолютно вярно. Винаги има изключения. Лошото е, че днес изключение са свестните, отговорните и адекватните родители.
    Може би преди години е бло обранто - не знам.
    За мен трагедията на днешния ден се състои в това, че доброто е рядкост (дори скъпоценна рядкост, която не се оценява по достойнство, тя дори не се осъзнава като такава), а лошото е правило.

    А като цяло съм абсолютно съгласна с теб.

    Бих добавила в списъка за проверка и още нещо - дали децата им имат определен час за прибиране у дома; дали питат може ли да отида някъде; дали ходят заедно някъде с родителите си (та дори и до магазина да е)...

    ОтговорИзтриване
  5. Pishesh pulni gluposti ,mila ili mili,/dori ne jelaq da znam imeto ti/,no qvno imash natrupani negativi ot tvoeto vreme, kogato si bila-a taksuvana po tozi nachin ot roditelite si!Roditelite na dneshnoto pokolenie mladi hora sa otgovorni i raztrevojeni za budeshteto na decata si,no q idi i zatvori diskotekite po koito mladite hora shtureqt za muzika i tanci ,a im se predlaga droga i alkohol,zakopchai s beleznici vsichki chengeta koito kufeqt tupo i nefelno pred tazi mila rodna kartinka i chakat poredniq bakshish ot muletata/kakto naskoro razbrah che narichat narko raznosvachite/,idi obqsni na ministerstvoto na obrazovanieto che uchenicheskata uniforma ne e samo za edinichni uchilishta,a zaduljitelno trqbva da se vuvede v cqlata strana,za da se izbegnat dulgite manikuri lakirani v otrovno sinio,kusite poli kato za v diskoteka i kato za magistralata,za da moje vsichki da sa ravni/uchenici/a ne koe ot koe po-nakipreni i napudreni,ne sutrin grima da otnema 2 chasa, a da se pregovori uroka za denq,obqsni che tova na tqhnata vuzrast da imash avtomobil ne e prestij, a opasnost,che v chas po informatika se uchi informatika a ne se visi v skaipa/zashtoto ima i takiva prepodavateli/,che nasilieto e losha rabota i vodi do nasilie,che uchitelskoto zachitane i uvajenie e neizmenen element ot obuchenieto ako iskame da imame normalni deca v normalna durjava,no e mnogo vajen i kontrola.Znaesh li kolko vreme tvoq sin ili dushterq prekarva v uchilishte-tochno 8,ponqkoga s izvunredni chasove i 10,a kolko mu ostava da e s teb-ot 12-te chasa kato izvadim 8 ostavat 4-5.Taka che ne vijdam zashto tova obshtestvo e tolkova nevinno i ne smqtam che e takova.Smqtam, che osnovno tam se krie otrovata koqto ubiva decata ni vseki den po malko.Taka che koi si ti ne iskam i da znam-znam samo, che sega otrovi dushata mi kato se opita da mi natrapish vina.Predi da pishesh tolkova otgovorno za naboleli temi hubavo pomisli kakvo propovqdvash ti....????!!!!

    ОтговорИзтриване
  6. В отговор на snejkata.
    Първо, не се пише на маймуница. Ако има моментен проблем, можеше да се извините.
    Второ, не вменявам вина никому. Ако сте се почувствали виновна, проблемът е лично Ваш.
    Трето, за разлика от много други, аз знам повече за децата си, отколкото Вие ще знаете някога.
    Четвърто, моите дъщери никога не са ходели на училище накипрени и напудрени. И са За униформите. Ако мислите че са грозни - Не - не са!
    Просто са нормални Хора.
    Пето, обществото е виновно дотолкова, че толерира родители, които са "изтървали" децата си.
    Не изтрих коментара Ви, въпреки, че е трудно да се прочете. Моля Ви, ако пак решите да коментирате тук, пишете на литературен български език. И после говорете за възпитание.

    ОтговорИзтриване
  7. Блага, прекрасна тема!
    Неведнъж сме я обсъждали и у дома.
    Проблемът е в това, че днес всяко правило и забрана се възприемат не като опит за предпазване, а като опит за ограничение. Много се говори за свобода, за правото да правиш каквото си искаш, но за днешните поколения свободата е равнозначна на слободия и анархия.
    Всеки опит за контрол се възприема като посегателство над права и свободи - а институциите си прехвърлят отговорностите: семейството - на учителището; училището - на семейството и обществото, а обществото - на управляващите. Които мъдрят безумни закони, като начин да се справят с "модерността", без да накърнят нечии права и свободи.
    Семейството е първа инстанция, но не можем да очакваме да бъдат родители хора, които до вчера са пушили по талетните и са вършили същите глупости, а днес оправдават децата си с "Нека си поживеят, сега им се е паднало"... То един живот... да се смееш ли, да плачеш ли?

    ОтговорИзтриване
  8. Хриси, благодаря за чудесния коментар!

    ОтговорИзтриване
  9. Не съм родител, но съм наблюдател ... Аз съм от тези, които прихванаха и от онази, и от тази система. Сякаш обаче докато завършим училище влага ни държеше миналото възпитание. Повтарям се и се потретвам, защото съм писала по темата в блога си, но нямам напреки онова възпитание. Имахме уважение и респект. И ние се криехме в тоалетната да пушим, и се е случвало да избягаме от час, за да пием кафе ...Но се криехме. Днес пушат пред входа на училището, дори не и от външната страна на портала. Днес заемат повече място по заведенията, отколкото възрастните. И не училището е виновно. Родителят трябва да знае къде са му децата. отгледана съм от баба и дядо, впоследствие остана само баба. Имах вечерен час, който спазвах. Дискотека един път в седмицата. Ама до един часа след полунощ да съм се прибрала, ако искам и другата седмица да изляза. Заведенията предлагали алкохол ...??? А какво дири твоето четиринадесетгодишно отроче в нощен клуб в 3 сутринта да питам аз? А за наглите родители, които пращат децата си с нотариално заверени бележки, че имат разрешение да скиторят. И какви са тия екстри детската стая да е обзаведена по каталог за 2 хилядарки, с плазма, компютър и т.н. ...а пубера още да не може да си обърше сопола. И аз съм правила щуротии, но сякаш нивга не минах границата ученик - учител - родител. Днес ми се плаче, като виждам как се отнасят с класния ми и с другите учители ...Очите ми плуват в сълзи, защото тези хора направиха от мен човек. И всъщност каквото е отношението на родителите към живота, системата, държавата и заобикалящата ги среда от колеги и приятели, и обикновени хора - такива са и децата им.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации