Не става дума за вълци или озверели помияри. Това обаче е най-точното определение, което ми хрумна, за да характеризирам вчерашната група тийнеджъри, провокирали ме да напиша публикацията за изтърваното поколение.
На нашата малка и тясна централна уличка има няколко барчета почти през десетина метра. Какъв е контролът в тези заведения не знам, но постоянно гъмжи от 14, 15, 16-годишни деца, които след като се напият порядъчно, буйстват и предизвикват скандали по всяко време на денонощието.
Вчера, в ранния следобед, една такава "глутница" беше превзела терена току под терасата ни. Крещяха, сваляха блузките на приятелките си, кикотеха се в пиянска самозабрава.
По уличката не може да се мине от паркирани коли. Понякога и до входната врата на къщата ми е трудно да се добера. Та паркира една кола, и от нея слезе възрастна двойка. И започна гаврата... Един от младежите, същият, който със стръв разсъбличаше гаджето си пред очите на минувачите посред бял ден!, дали заради бас, или да се прави на "велик", а може би просто от бяс, бръкна под полата на старата дама! Съпругът и, почтен побелял господин, едва я откопчи от мръсните ръце на детето, което можеше да му е внук, и заобиколиха отдалеч озверялата глутница.
Мъжът ми не издържа и се намеси. Познайте какво последва! Взрив от подигравки, най-вулгарни ругатни и камъни полетяха към нас. Че как така ще им правим забележка!
Единствено заплахата ми, че ще извикам полицията, (дали обаче щяха да реагират навреме, ако Мишо беше слязъл да се саморазправи с озверелите тийнеджъри, повярвате ми, едва го спрях!), прогони развилнелите се младежи.
Те нямаха нищо общо на външен вид вид с помиярите. Напротив, добре облечени, явно презадоволени в материално отношение хлапета. Родителите им не бяха се скъпили при осигуряване на така желаните луксозни парцалки и аксесоари, придаващи им метросексуален вид. И явно с това се е изчерпала и грижата им. За възпитание и дума да не става! Че нали училището трябва да си свърши работата!
А пренебрегнатите и занемарени в духовно отношение деца най-често се превръщат в насилници. За тях агресията е стил и начин на живот.
Най-пряка връзка с агресията има простащината. Простакът е нахален, самонадеян и нагъл, често налага своите желания при пълно незачитане на правата на другите. А днес простакът е във възход, той е съчетание на скромен интелект, лошо възпитание и непокрити амбиции.
За съжаление замогнали се простаци стават предмет на медийно героизиране и модел за подражание, а това ги възпроизвежда в следващите поколения.
Затова беше и вчерашната ми публикация, адресирана основно към родителите.
Защото за тези деца вече е късно. Изкореняването на агресията може да стане само в ранна детска възраст. По-късно тя може да бъде порицана, затруднена или наказана, когато вече се стигнало до ексцесии, за които четем и чуваме ежедневно. Затова е толкова важно възпитанието в семейството, добрият пример, контролът от страна на родителите. Те са тези, които създават модели, навици, умения и норми за самоконтрол.
Спасете децата си! Спасете бъдещето на България, защото утре ще е късно и непоправимо. Тогава - горко ни...
