сряда, април 15, 2009

За камилата и свободата

Не помня вече къде открих тази притча. Запазила съм я и днес докато преглеждах старите файлове я преоткрих. Публикувам я, за да споделя чувството. Ако някой си я познае, да ми пише.


Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се оставят да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани.


Share/Bookmark

3 коментара:

  1. Хубава притча:). Винаги когато съм освобождавала съзнанието си от предразсъдъци и предубеденост например, когато съм била интуитивна и някак си даже предизвикателна спрямо собствените ми задръжки, съм постигала повече и съм изживявала по-наситени и запомнящи се емоции.

    ОтговорИзтриване
  2. Трудно е да освободиш съзнанието си от въображаемите окови. По-здрави са от истинските.Замислям се дали не можем да използваме и предимствата на въображението.

    ОтговорИзтриване
  3. Ако отидеш на цирк и там има слон, можеш да видиш как зад сцената, завързан за една малка пръчица,най-голямото сухоземно животно стои и не прави опити да изтръгне колчето от земята.Силата на слона е толкова голяма, че дори старо дърво би се огънало пред неговата мощ, а едно колче го спира, как става? Ако се замислим, че още от мъничко и безпомощно, то седи завързано там, и след хиляди неуспешни опити, примирено е обикаляло периферията,очертана от въжето...Тогава можем да разберем, че веднъж примирило се с "невъзможното", то се е отказало от нови опити,макар силата и годините да са растяли. Така е и при нас хората, за жалост!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации