· За да четеш проповеди, нужно е да спазваш заповедите.· Само единици знаят, че милионите се състоят от нули.
· Конникът без глава сам по себе си не е страшен, страшно става, ако командва ескадрона.
· Защо най-често се опитваме да принизим хората, до които не сме в състояние да се издигнем?
· Хората трябва да вярват в светлото бъдеще, иначе ще поискат светло настояще.
· Жената изглежда малко по-висока, ако под чехъла и има мъж.
· По-лесно е да обявиш плода за забранен, отколкото да го осигуриш на всички желаещи.
· Защо „слугите на народа” живеят по-добре от своя стопанин?
· Най-после временните трудности свършиха. Започнаха трудните времена.
· Децата се интересуват от въпроса от къде идва всичко, възрастните – къде отива.
· Хората лесно намират общ език, ако не се оспорва правото им да говорят на различни езици.
· Ако ти закачат етикет, значи са те оценили.
· Ние толкова дълго стоим на края на пропастта, че започнахме да наричаме този край – роден.
· Светът е оцелял, защото се е смял на тези, които не са оцелели, защото са се присмивали.
· Защо има грешки, които не можем да поправим, а няма грешки, които не можем да направим?
Ха-ха-ха.Свежо!
ОтговорИзтриванеСмях през сълзи
ОтговорИзтриванеВсичко може. Само блажно през пости НЕ МОЖЕ, а и то може, ама НЕ БИВА :ц
ОтговорИзтриванеOsk@r- е, а сега да ми кажеш, защо може ама не бива? Аз съм агностик.
ОтговорИзтриванеСега прочел - сега отговаря. :с
ОтговорИзтриванеКато начало, трябва да спомена, че това е един израз, който някога дядо поп, по някакъв случай е казал на баща ми, а той от своя страна не пропускаше да ми го натяква, когато му кажех за нещо "не може". :ф
И понеже, явно поддържаш схващането, че истината е или по принцип недостижима, или просто недостижима от човека, и затова човек трябва да се въздържа от заключения, докато (или ако) не се появи доказателство - ще се опитам да се обоснова с една история от началото на миналия век, която в днешни времена може да звучи и като виц.
Дядо поп заболял и отишъл на лекар.
Докторът му казал, че страда от анемия и ако иска да прескочи трапа, трабва да се яде силна храна и да пие по една-две чаши червено вино дневно.
Да, ама било по време на велики пости и той решил да отиде при владиката, за да измоли разрешение.
Било по обедно време и като влязал при владиката, го заварил на трапезата отрупана със всякакви лакомства, меса, напитки ... абе от пиле мляко - кеф ти прясно, кеф ти кисело :ф
Като видял това, попът, който бил много притеснен в началото, се поотпуснал и изложил проблема със заболяването си пред дядо владика, предписанията на доктора и завършил с въпроса: нали мога да изяждам по една пържолка с чаша червено вино дневно, въпреки че сме във Велики пости, за да ми се засили организма?
- Не може - казал владиката - През останалото време може, но по време на пости НЕ МОЖЕ!
Попът останал, като попарен, но бързо се окопитил и казал:
- Ама дядо владика, сега сме Велики пости, а на твоята трапеза виждам и месо и вино и разни други неща, които не са разрешени по време на пости. Защо за теб да може, а за мен да не може?
- Защото аз никого не питам - отговорил владиката :ц
Какъв е изводът?
Като перефразираме написаното в "оная книга" можем да заявим: Питаш ли - ще ти кажат НЕ МОЖЕ! :у :ф
Аз 'щото все да питам :ф
ОтговорИзтриване