Обичам да вали.Обичам да усещам студените капчици по лицето си.Обичам как косата ми става на меки къдрици под топлата влага.
Въобще, дъжда е една от най-красивите природни стихий или поне на мен така ми се струва.Харесва ми мириса на чисто след поредния порой.Дъжда има дори цвят.Когато нещо ми тежи е тъжносин, но когато ми е спокойно придобива един прекрасен гълъбовосив цвят.Когато обичам..е силен.А вятъра го разлива като течна дантела по лица и улици.Мек диван и книга,голям прозорец.Някога прабаба ми казваше...“това са сълзите на девата, които мият греховете на звездите..„ не я разбирах, и сега не мога.Разказваше за диви коне свободно галопиращи из ронлива като захар земя.За самодиви сплитащи буйните им гриви вечер до реката.Разбирасе това..преди да умре.Слушахме я слисани и незнаехме дали да вярваме или да се насладим на приказката.А дъжда си вали..Плъзгайки се по стъклото капките кристал рисуват картини.Момиче и момче.Прегърнали целия свят,събрали го в шепи.Подгизнали дрехи и мокра кожа, светлина стичаща се по косите и лицето.
:х
ОтговорИзтриване