четвъртък, юли 08, 2010

- А какво разбираш под щастие? – попита го умната рибка

  







     Хвана един човек златната рибка.
     - Искам – казва и - Щастие!
     - А какво разбираш под щастие? – попита го умната рибка.
     - Когато животът е вечен празник. Омръзна ми сивото живуркане.
     Речено – сторено. И се започна... Непрекъснати успехи, уважение, почит. Всички го обичат, навсякъде го канят, угощават, черпят. А у тях – всеки ден от сутрин до вечер музика гърми, всеки ден Дядо Коледа подаръци му прави. Ежедневно нещо празнува, на пикник ходи...
     Първият ден – блаженство. На втория - радост. На третия – пак се радва, но вече не толкова. На четвъртия - му става тъжно насред веселието. На петия – тихомълком се измъква, излиза на улицата, а там – панаир с люлки, фойерверки, клоуни, цирк повсеместен...И така ден след ден...
     След седмица, две - му писна. Припълзя на морския бряг подпухнал от пиене, оглушал от музика, ослепял от светлина. Падна на колене и помоли златната рибка да му върне предишния живот.
     - Да бъде както искаш - отговори умната рибка.
     И тутакси музиката замлъкна, стихнаха дитирамбите, разбягаха се клоуните, окапаха гроздовете на салютите, отлетяха високо в небето разноцветните балони.
     „Хубаво е така. Тихо, спокойно. – мисли си човекът – Празникът е нещо прекрасно, но се превръща в щастие тогава, когато не е безкраен, когато ти е липсвал, когато го чакаш с нетърпение.”









Share/Bookmark

2 коментара:

  1. Да! Колко вярно и колко мъдро! Благодаря за удоволствието! :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз благодаря, че намина, Нели. :а

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации