/мини-приказка или пък притча за... премръзнали сърца/
Живя някога едно малко въглищно късче.
Живя, и съвсем точно знаеше за какво живее.
Дълго събира топлината на слънцето и земята, за да я даде някога на някого.
Много, много време измина до този момент.
....
Да гориш боли. Но въгленчето е щастливо...
Защото в този миг в света стана мъничко по-топло и светло.
Защото неговото пламтящо сърце сгря нечии премръзнали ръце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.