четвъртък, юли 01, 2010

Въпрос с кафето



     Марк Аврелий пише, че дължи на дядо си своя миролюбив характер; на майка си – благочестието и непретенциозния начин на живот; на прадядо си – доброто образование; а на баща си – способността твърдо да отстоява своите решения.
     За какво още благодари на боговете?




     Отговор на вчерашния въпрос: градът се  казва Wellcome




     pipeto получава "Знайко" за месец юни. Честито!




   




Share/Bookmark

6 коментара:

  1. Че му е дал точно такива родители и предци?

    ОтговорИзтриване
  2. първо, съжалявам за дългия цитат, но целият е отговор на въпроса :)

    На боговете дължа, че съм имал великолепни деди и родители, прекрасна сестра# и отлични учители, добри близки и роднини и добри приятели — почти за всички мога да го кажа. И че спрямо никой не се случи да сбъркам, макар че имах наклонности, които, ако се случеше, можеха да станат причина да сторя нещо подобно. На божието добро дело се дължи, че нямаше такова стечение на обстоятелства, което да ме покрие със срам. И това, че недълго бях отглеждан при незаконната жена на моя дядо. Както и това, че бях младолик и че не станах мъж по-рано, отколкото трябва, а дори по-късно. Че ме ръководеше и бях подчинен на баща#, който се стремеше да премахне всякакво важничене в мене и да ме накара да разбера, че човек може да живее в дворец и да не се нуждае от телохранители, парадни одежди, от тържествено осветление, статуи и други подобни прояви на надменен блясък, а че може да се сдържа и да живее съвсем като обикновен човек и че по този начин няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да върши в качеството си на повелител на държавните дела. Че случих с такъв брат#, чийто характер можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше радост с преценките и обичта си. Че ми се родиха деца#, нормални телом и не ненадарени. Че не напреднах особено в заниманията с реторика и поезия, както и в останалите занимания, в които вероятно щях да се задържа, ако бях усетил, че вървя добре. Че навреме сдобих възпитателите си с почетните длъжности, които според мене те желаеха, а не го отложих, казвайки си, че понеже са още млади, ще го направя по-късно. Че познавах Аполоний, Рустик и Максим; че ясно и много пъти можах да осъзная какво представлява природосъобразният живот. Така че, доколкото зависи от боговете, от предаденото и приетото, от внушеното ми от тях, вече няма никаква пречка да живея природосъобразно, но аз съм виновен, че все още не успявам напълно и не спазвам божиите напомняния, ако не трябва да кажа, уроци. Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкова изнурителен живот, Че не съм имал работа нито с Бенедикта, нито с Теодот, а и по-късно, когато ме е обхващала любовна страст, съм оздравявал. И че при честото ми сърдене на Рустик, не съм направил нищо за което да се разкайвам. Че майка ми, която трябваше да умре млада, се случи все пак да живее в последните си години заедно с мене. Че колкото пъти пожелах да помогна на беден или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, никога не ми беше казано, че няма откъде да се вземат. И че аз самият не изпаднах в подобна нужда, така че да трябва да заемам средства от друг. Че имах такава жена — толкова покорна, любеща и скромна#. Че разполагах с толкова добри възпитатели за децата си. И че ми бяха открити насън и други неща, но и помощни средства срещу храченето на кръв и световъртежите, а и това в Кайета като един вид прорицание. Че когато пожелах да се заема с философия, не попаднах на някой софист и не седнах да правя разбори на автори и силогизми или да се занимавам с разсъждения за небесните явления.

    Всичко това стана благодарение на помощта на боговете и на случая.

    ОтговорИзтриване
  3. @ani, великолепен и изчерпателен отговор!
    Поздравления! :х :ю

    ОтговорИзтриване
  4. благодаря ти, Блага, все пак е цитат от източник :) сетих се, че съм го чела някъде, макар за съжаление да не съм чела цялата книга

    ОтговорИзтриване
  5. Мале, колко съм доволна :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации