МнениеТо

И беше ден. А може би не... Кълбо мисли се сплита във възел, съединява се и поражда великото То.
Странно, самодоволно и абсолютно безлико.
То, наричащо себе си с непонятната дума „Мнение”.
Хората, току-що научили се да мислят, с първите си мисли се опитват да осъзнаят какво е това То. Но То не иска да покаже своята същност, защото няма лице.
„Аз съм единно!”, - мисли Мнението – „Единно и правилно.”
И заживя само за себе си, без да забелязва какво се случва наоколо. Промъкна се в човешките мисли и остави лепкави следи.
„Аз съм правилно...” – обича да повтаря то – „а всички, които не са съгласни с мен, не заслужават да съществуват на този грешен свят.”
Мнението расте, укрепва, раздува се от собствената си самовлюбеност. Мъчи се да подмени всички несъгласни с него мисли. Стреми се да покори и подчини умовете на всички дали му живот хора.
И ето, настъпи ден, когато и последният съмняващ се повярва в единно-правилното Мнение. И в този момент То се издигна и разду до невероятни размери.
Хората престанаха да мислят. А и защо е нужно, нали и така е известен правилният ред на нещата.
„Единство” е девизът на човечеството.
Успокои се Мнението, чувствайки себе си във всяко съзнание, във всяка отделна мисъл.
Всички са щастливи.
.........

В деня на разединението вали дъжд. Един човек наблюдава как капките падат от небето.
- Всички капки са различни – каза си той – а Мнението е едно единствено, еднакво. Правилно ли е това?
И зароди се в един мозък Съмнение. Съмнение в правилността и единството.
В този момент Мнението си почива, а и какво друго да прави, нали всички са съгласни с него?!
А Съмнението расте и укрепва, докато се превръща в самостоятелно Мнение, различно от единно-правилното. Почувства това Изначалното и го обхвана страх, нали досега му се налагаше да се бори само с отделни мисли, а изведнъж...
-Какво си ти? – попита Изначалното.
- Аз съм Мнение.
- Но ти не си като мен, значи нямаш право на съществуване! – запротестира Изначалното. – Ти си грешно!
Обиди се второто Мнение и се опита да се избави от Изначалното. Започна да спори за правилния ред на нещата.
Оттогава, не съществува единно мнение у хората, и понеже на Изначалното не му остава време да се грижи за правилността на мислите, родиха се в умовете и други мнения, всяко уверено в своята правота.
Няма вече единство, има само милиарди мнения, като капките на дъжда.

МнениеТо