Носталгия

      -Здравей, скъпи! Влизай, чакай да ти помогна с палтото. Ето ти пантофите. Мий си ръцете и отивай на фотьойла в хола. Аз ей сега ще сервирам вечерята.

     - И какво имаме за вечеря?

     - Любимите ти котлети със сметаново-чеснов сос и пържени картофки, а и бира, разбира се. Купих ти "Tuborg". Хайде, отивай по-бързо, че мачът започва.

     - Футбол! Благодаря, бях забравил.

     - Какво ли щеше да правиш без мен...

     - А къде е Митко?

     - С приятели, на дискотека. Не се притеснявай, научи си, и си написа домашните, аз проверих. И пари му дадох, естествено. Ах да, Мишо звънна, интересуваше се ще идеш ли с момчетата в бара да гледаш мача, както обикновено.

     - И?

     - Амии, казах му, че няма да отидеш. Нали няма? Аз поканих всички тук. Всеки момент ще дойдат.

     - Благодаря ти още веднъж.

Той влезе в хола, след няколко минути дойдоха приятелите му, цяла вечер пиха бира, ядоха чипс и пържена риба, обсъждаха играта, крещяха възторжено когато „техните” играеха добре и псуваха на поразия съдията, когато противниците вкарваха „нечестно”...тъй де, в 99% от случаите. Накрая мачът свърши и се разотидоха.

     - Мили, аз ще раздигна всичко, ти си лягай, нали си рано на работа...

     - А...

     - Не се тревожи, ще се наспя, аз ставам половин час по-късно от теб. Само ще изпратя Митко на училище и мога да си почина.

     - Не, почакай. Така не става. Не мога така. Защо яденето ти никога не загаря? Защо никога не се мусиш, когато идват Мишо и останалите? Защо, в края на краищата, ти винаги си такава – мила, загрижена, внимателна, каквото и да направя? Можеш ли да ми обясниш?! Хайде, развикай ми се!

     - Защо да ти викам?

     - Просто така! Устрой ми скандал затова, че изцапах новата ти блуза!

     - Изцапал си я? Нищо страшно. Утре ще я изпера, а може и на химическо да я дам.

     - Тогава се разкрещи, че останах след работа 2 часа с новата секретарка!

     - Но нали си работел? Знам, че имаше съвещание...Шегуваш се, нали?

     - Да допуснем. Но поне ме прасни с точилката, че не обръщам достатъчно внимание на сина си!

     - Но нали работиш, пари изкарваш. И не ги харчиш наляво и надясно. Вкъщи ги носиш. Аз те разбирам, с такава работа...

     - О! Виж!, косъм на сакото! Дълъг! Черен! НЕ Е ТВОЙ! За това какво ще кажеш?!

     - Ела при мен. Дай да те прегърна...Всичко е наред, скъпи, всичко е наред. Престани...Пак носталгия по първата ти жена, нали? Ще ти мине. Пийни малко, лягай си...Лека нощ...

Носталгия