Позната ми беше мацката, прегледа рецептата.
- Имам едни като за теб. Ако искаш, вземи ги за проба до утре.
Прибрах се бесен, няма да седна пред компа повече, казвах си, стига толкова, пристрастяваш се. Но ме теглеше сиянието на екрана, а и скайпа ми пищеше забравен. Какво пък толкова, само да погледна. Нахлузих рамките, почувствах се друг човек, различен и малко важен. Погледнах. От петната по монитора които преди се опитах да разчета, нямаше и следа. Буквите бяха подредени, спретнати, като за мене писани.
Отворих си имейла, и ясно разчетох: "Бременна съм"
Отскочих назад, стола изхвърча в средата на стаята.Рекламна
брошурка, спамче за виагра или онлайн казино очаквах, но
такова послание, така недвусмислено...И то от жена непозната.
Е, не чак толкова непозната. От сайт за запознанства е. Как си, що си, аз съм на двайсет и пет, самотна съм, а аз на трийсет и пет, утешавам самотни.
Бъра-бъра, няколко виртуални срещи в несъществуващ ресторант, маса отрупана с цветя, нежна музика, свещи, докосване с ръка, невинно такова,(винаги така се започва) а и жената нужда от разтуха има. От виното ли, от музиката или от аромата й, който ми се иска да доловя, се отпускам, закачам я. След онова невинно докосване по ръката ми се ще да пипна
коляното й под масата. Коляното й е топло, ласка е кожата й,
мека и недокосвана от поглед, камо ли от мъжка ръка.
Задържам се там, но не толкова много, че да забравя основната си цел, а само колкото да събера смелост да да продължа по нагоре, и по навътре, към тайнството олицетворяващо я като жена.
Музиката нежно стимулира настроението,отблясъците на свещите играят палаво в очите й, иска да я целуна.Целувката ни, в началото е лека, предпазлива,докосваме се едва едва,
опитваме устните си, вкусът ни харесва, продължаваме плахо да се изучаваме, езичето й е дръзко и закачливо, погалва вътрешната страна на небцето ми, като полъх, загадъчно и събуждащо желания. Усещам дъха й, изгарящ, забързан от зачестилото дишане, долепят се устните, преплитат се езиците ни, вакумът на възбудата засмуква и двама ни...В еротичните си фантазии я виждам върху голямо легло. Черният сатен на чаршафа подчертава белотата на изваяното й порцеланов тяло. Красива е, жарка и чакаща, тръпнеща, възбудена, всеотдайна и дяволски омайна.
Това беше първата ни нощ заедно. Такива бяха и втората,
и третата. На четвъртата не се и съмнявах, че бях отишъл
твърде далеч във фантазиите си, особено, когато ми спомена
за брак. Защо пък не, съгласих се привидно, все пак всичко за мен беше наужким. Очите й заблестяха от щастие, само заради това си струваше да се преструвам.Цъфна в усмивка, закръжа като пеперуда около мен, освети скромната стаичка с ентусиазма си.
- Тук, сочеше ми прозорците - ще сменим пердетата,
ето тук ще поставим леглото, да ни е удобно, все
пак двама ставаме вече, а тук, кошчето за детето.- Засмя се -
- Когато станем трима, глупчо. Кухнята ми е малка, но пък е
по голяма от квартирата ти, засега ни е достатъчна, ела да ти я покажа. Там не съм те водила.
Тя пристъпва отпред, танцува, ефирна, лека, а мен ми мирише на манджи и запръжки, окачени виждам детски
пелени над печката, и на ум не ми идва, че отдавна има памперси; себе си ли зървам в миналото, хлапе с охлузени колене и сополив нос, водено за ръка от от приказна принцеса. Но защо е гола принцесата?
- Изчезни, дребен, малък си за такива работи - пъчи се сегашното ми аз, грабва я и тръшка крехкото й телце безцеремонно върху масата. Плотът кънти от силния удар, но тя не е сърдита, усмихва му се, правят секс пред погледа ми, проскърцват в такт краката на старата мебел - скръц-скръц-скръц...
Унесъл съм се пред екрана, пощата ми е отворена. "Присънило ми се е".
Вманиачил съм се,тревожа се, трябва да се спра, нека само погледна тоя имейл.
" Бременна съм"- препрочитам, има още три писма, отварям ги импулсивно, текстът е същия. По дяволите, избухвам и издърпвам кабела от контакта.Някой си прави здрав майтап с мен. Как бременна,като дори очите й не съм виждал. То ако ставаше така, ония от "Секс по телефона" родилен дом да са отворили.
Ако се беше случило преди ерата на интернета, когато хората общуваха с най-обикновени писма, щях да кажа, че се е любила с пощаджията и е забременяла.
Разсмивам се, това ми харесва, сънят ме грабва в прегръдките си. През нощта кошмарите не ме напускат. Виждам се пред голяма сграда, срещу мен стълбище, по него слиза щастлива майка и носи повито бебе. Спира, целува ме:"Ето ни и нас,татко" и ми връчва врещящото вързопче.
Наоколо празнично облечени хора, ръкопляскания, има и музика,"Честито", чува се от всички страни, "Да ти е живо и здраво", "Одрало ти е кожата".
Събуждам се облян в пот, слънцето отдавна се е настанило в прозореца и ми се хили. Отиде ми и днес надницата, ругая и се вра под душа. Денят се точи тегаво, не спират ТИР-овете да мъкнат кашони със стока. Овидя ми се, склада голям като казарма, край нямат палетите, гневно вика краниста:"Размърдайте се, график гоня"
Мен пък ме гони параноя, ще ти пикая на графика", хвърлям престилката.
"Къде бе, келеш" крещи бригадира, "на майната ти" крещя му и аз. Блъсва врата след мен, доколкото разбирам, за да не я отворя никога повече; все ми е едно, все ми е тая, майната ви на всички. С тоя интернет съм забравил да псувам като хората. Забивам се в първата кръчма която намирам. Сядам на бара, сипват ми водка.
-Не съм поръчвал - сопвам се на бармана,хили се:
- Почерпка е, наздраве- и сочи- Ей оня пичага,черпи всички, син има.
Пичагата, дибидюс гол, се люшка на "кола" под ритмите на луда салса по чорапи и вратовръзка, с чаша в ръка.Посетителите го аплодират, дюдюкат и му подхвърлят банкноти.
Отпивам и го гледам, усещам как завиждам на щастието му, син има, не е шега работа. Неусетно съм хвърлил сакото си, разкопчавам ризата и пристъпвам към него. Ще ми се и аз да съм част от това. Танцуваме един срещу друг, аз нося и бутилка.
- Честито - доливам чашата му.
Поглежда ме с най-красивата пиянска усмивка, която съм виждал,гаврътва на един дъх и се опитва да ме фокусира.
- А, познах те, познах те- фъфли- и на тебе честито.
Не ми се ще да обръщам внимание на брътвежите му.
- Да, да, познах те! И ти беше в родилното.
Прегръща ме внезапно и ме целува. Дъхът му вони на спирт, очите му са широко отворени - Бравос- с нескрито възхищение ми се радва.
- Я внимавай тука - командва парада -Този тук до мен, виждате ли го. Баш майстор се оказа. Има близнаци, момче и момиче!
Дансингът се завъртя около мен, понесе ме във въздуха бесният ритъм на пулсиращата в слепоочията ми кръв, избухнах, пръснах се на милион парченца от недоумения и смътни съмнения.
- Абе, какви ги дрънкаш, ти? Какви близнаци, за пръв път
те виждам, объркал си се.
Това надхвърляше дори снощния кошмар. Сега пък близнаци...
Аплодира ме тълпата, чудя се къде да се навра. А той се смее без глас насреща ми, залита, аха да падне, но се удържа:
- Споко, братле, и аз бях изненадан. Запознах се с една мацка по нета, чатехме си. Общи неща, как си, що си, от къде си. Харесахме се, тя самотна, аз ерген. Виртуален секс, джиджи-биджи, знаеш как е, решихме да се видим на живо,
да изясним връзката си,а се оказа, че даже сме я изконсумирали. Ха ха ха!..Майтап бе, Уйли! И сега съм щастлив татко на момченце. А ти, братле, си голяма работа, шапка ти свалям...Близнаци, голяма работа си, браво, браво...
Гласът му затихваше някъде зад мен заедно с ритмите на дива латино музика.
Надявах се, това да се окаже нелепа шега щом си проверя пощата. Но..аз не изхвърлих ли компютъра?
Бягах към ергенската си квартира съпроводен от кискането на уличните лампи.
Романов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.