Из "За смисъла на живота и жените"

Човек не може да намери смисъл в съществуването

си ако не вярва в нещо дори то да е илюзорно. Помислете си, дали развитието на човека като личност е напреднало много от неговата поява като вид. Днес все още се крадем, убиваме и мразим, просто ей така, да има какво да правим. А развитието ни като цивилизация - науката не е допринесла за щастието на човека като личност. Всъщност, нито едно разумно същество не може да бъде удоволетворено от постижения и придобивки, и в един момент да си каже: стига ми, дотук бях. Защото с това животът му ще се изчерпа. За да имаш воля за живот, трябва да си неудоволетворен, да искаш още. Но при постигането на целта, ние гледаме отвъд нея с надежда, че там има нещо ново. Както се казва в една китайска поговорка: не е важно къде отиваш, важен е пътя до там. Горко на тези, които са открили всичко, което има да се открива, и знаят всичко, което може да се знае.

Тук се намесва едно много интересно явление

нужно за размножаването въобще, за смисъла на живота на интелигентните видове - любовта. Гениално е как процесите сами излизат от затрудненията в които попадат. Представете си един неандерталец в своята пещера. Като развиващ се в интелектуално направление вид, той си рисува ловни сцени по стените и забелязва една самка как си седи и скучае. Нашият герой се почесва по главата и изпълнен с разумни мисли си казва: Да ида да я заговоря или да не ида? демек ТУ БИ ОР НОТ ТУ БИ? В този момент бъдете сигурни, че майката природа се плесва по челото понеже докато той се чуди, някой по-голям непукист които-не-му-мисли-много-много, я запложда и им се раждат малки идиотчета, и целия свят отива в наследство на маймуните. Ясно е, че интелекта влиза в конфликт с инстикта за размножаване, което поставя под въпрос развитието на мислещи същества. Обаче нашият прародител не само е развивал интелекта си, но и чуствата си. Замечтан в образа на неговата изгора, той пак може да размишлява, но вече в изгодна на природата посока примерно: Ах, какви дълги космати крака. Не издържайки на гледката, той си грабва тоягата и излиза на лов. Пребива до смърт някоя нещастна костенурка и я поднася като подарък, при което пещернячката се впечатлява, и се ражда човечеството каквото го познаваме днес. Разбира се, жените днес като по извисени не правят така, всъщност по долу от мерцедес не падат.Любовта е идеалното решение, поради това че е ирационална. Тя не може да се обясни с някакви качества на партньора, нито може да се игнорира поради това, че постоянно занимава мозъка с желания и натрапчиви мисли, които ТОВА Е МНОГО ВАЖНО - не водят до никакво решение. Важно е целта да не може да се достигне или обясни за да не загуби стойноста/ефекта си. Дори след като партньора е достигнат, любовта изисква още и още от другия, появява се чуство за неудоволетвореност идващо от огромните очаквания за "перфектната любов". Смисълът на живота се поддържа от тази недостижима цел, поне докато децата ни не отраснат до степен да се самоиздържат,(говорим за истинска "вечна любов", а не за млади семейства, които ударени от хормона, и без никакви контрацептиви, създават напълно безотговорно семейство, водени единствено от собствените си интереси ,да се чустват добре с човек, който казва обичам те по 40-50 пъти на ден, като във розов сериал)  С увеличаване на общата ни интелигентност обаче, дори тази тактика на объркване започва да губи ефективността си. Това сериозно поставя проблема за просъществуването ни и какво още ни очаква. Ако може да се измисли по-силно оръжие от любовта, то лошо ни се пише.

         

         За сега обаче няма по-голяма двигателна сила за индивида

от това да търси любов от някой друг, при това не кой да е. Ако остане задълго изолирано, всяко същество започва да линее - да губи смисъла на живота си, и неговата ценност спада до никаква. Въпреки че може да оцелее според законите на биологията, всяко живо същество със сигурност ще изчезне, ако няма досег с други същества. Дори микробите се групират в колонии за да изпитват някакъв контакт, въпреки че не нямат такава потребност. На тях така им е по лесно да оцелеят. А за нас това е задължително. Представете си един единствен човек. Каква мотивация би могъл да има той да прави каквото и да е дори само да диша? Ако се появи още един човек, поне могат да разцъкват карти:) Ако този човек е жена, ясно какво ще правят. Ще се появят цели цивилизации. И то защото жената на едно място не стои и като види мъжа да бездейства кротичко, яха метлата. ДА - жената е извор на прогреса. Всички сме съгласни, че зад всеки велик мъж стои една велика жена за да му се качва на главата. Ако не бяха жените досега да сме изобретили бирата и футбола, и да сме затънали в мръсни чорапи, и самодоволствие. При присъствие на красива жена обаче ,ние се надпреварваме да се докажем, което естествено води не само до подбор, но и до прогрес във всички направления.

И така, може ли Адам да остане доволен от Райската градина,

възможността за вечен живот, охолство и от съвършенната обич на Бог. Не. Вместо това той в прав текст съвсем недипломатично (неспособен още да лъже), казва в лицето на Бог, че се чуства самотен (който съдейки по това което е създал можете да си представите колко е бил разлютен). В края на краищата, цената която е заплатил човека си е заслужавала, защото най-накрая е намерил своята причина да се събужда всеки ден от живота си, независимо колко трудно му се струва това. Да благодарим още веднъж на жените, те го заслужават.

Източник

Из "За смисъла на живота и жените"