- Аз пък ти казвам, Мите – хората не са като едно време. Не са същите! Няма ред. Уважение няма. Пушат от дванайсе годишни. Че и от осем! Учениците пиянстват. Женят се на по петнайсе. След тригодишно съжителство... За учене – и дума да не става! Ние навремето...Охооо! От учебниците глава не вдигахме. За слаба оценка – бой. А сега? То това строгост ли е? Ако аз на дванайсе, се бях опитал да запаля, такъв щях да го отнеса, че чак цигарата да глътна! А пък недай боже, да хвърлиш фаса на улицата, милицинера за ухото през две пресечки до кошчето щеше да те влачи. А сега – на сметище града обърнаха...
- Ей, я марш бе, алкохолици! Виж ти, къде се устроили! На детската площадка, пред дечицата пиянстват. Боклук, фасове нахвърляли, плюят...Свини. Марш бързо, че ей сега полицията ще викна!!!
- Тръгваме си, бабче. Не пискай. Виждаш ли, Мите, и вежливост няма вече. Ти само си помисли – какъв пример дава тя на децата?!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.