Кой е той – първата любов на човек, когото не познавам, а всъщност до известна степен ми е опонент на любовния фронт. Съперница ли?.. Аз съм любовница на мъжа и. И сега, (от чисто женско любопитство!) поисках и нейната първа любов. Уважаеми жени, любовниците понякога знаят за вас повече, отколкото преполагате... Неприятно, но факт. В тази игра, често ние знаем за вас всичко, а вие – нищо... Призрачно предимство.
И ето, не зная точно какво ме накара да набера данните на този човек за да видя кого така преданно е обичала през всичките тези 25 години, че даже съпругът си е избрала, само поради поразително външно сходство.
... Историята на любовта им, знаят всичките и приятелки, като историята на Ромео и Жулиета. Уви, или за щастие, тази история не завършила така трагично, а по-точно – с нищо. Времето и разстоянието свършили своето.
Запознали се в град N още съвсем млади, курортен роман. Палещото слънце разгоряло любовен пламък, който пламнал и угаснал (така, може би трябваше да започна историята, следвайки традициите на романтизма), а след това, той я последвал на няколкостотин километра, в неизвестността.
Не се получило. Различни градове, различни навици... Тя – след време, успешна бизнес дама, той – капитан от търговския флот, видял целия свят. И ето, след 25 години те се срещат отново. В Мрежата. Вече не са онези Ромео и Жулиета – тя – с несполучлив семеен живот, той – заклет ерген.
Влязох в неговата страница...Мачо... Незвисимо от възрастта – добре поддържан, красив, с онзи поглед, по който вехнат жените, мъж, на който завиждат мъжете, но го харесват и едните и другите. Чуствах се като разузнавач в тила на врага. Като шпионираща през ключалката. Но любопистството взе връх над благоприличието. Да, и любовникът ми явно го е измъчвал този нездрав, парещ интерес към този човек, все пак е съперник, в една или друга степен, пък и вечният женски упрек – ако не беше ти...
Разговорът започна той. Веднага ми разказа, че именно тук е срещнал първата си любов, и всичко, което ви разказах по-горе. Дума след дума, комплименти, интересен разговор, оказа се че е „колега” и също пише, даже съвсем прилични разкази за своите пътешествия. Изненадващо: помежду ни се завърза доста интересна преписка. Аз прочетох всички негови истории, споделях впечатленията си, пращах му моите скромни текстове, той пишеше снизходителни рецензии...
Скоро срещите ни в Мрежата станаха необходимост.Той ми разказваше за любовните си похождения и за сърдечните интриги на тези връзки. За жените, които са искали да го хванат в мрежите си, а той – четиридесет годишен мачо, само се любувал на усилията им и вътрешно ликувал. Аз го изслушвах, съчувствах, иронизирах и...(о, женско сърце!), завиждах на тези, които са били негови. Веднъж, на един мой въпрос, не му ли е омръзнал целият този фарс, той отговори, че му харесва състоянието на вечна влюбеност...
След месец, този мачо стана за мен необходимост, а и той, по някаква причина не бързаше да прекъсне кореспонденцията. Забравих за любовника си, както се казва – подписах му „заповед за уволнение”. Ирония на Съдбата...
Какво бях аз за този капитан, пират, коцкар – както го наричах на шега? Виртуална приятелка, свободна, лоялна, красива, с която може да си поговори от душа, да си изплаче проблемите, без задължения, без истерика, без обвързване? Какво друго? Бутончето за изключване му е под ръка, клик! – и ще се оправдае с проблем във връзката. Онлайн разговорът се превърна в монолог. Аз слушах, слушах...А той се боеше да да чуе, да разбере как и с кого живея, може би не искаше да влиза в душата ми за да не се разочарова? Пък и за какво му е да знае нещо повече? А и аз нямах достаттъчно смелост да се разкрия.
Времето минаваше, но да се откажа от тези разговори, просто нямах сили. И отново като наркоманка, влизах в Мрежата и слушах монолозите му с часове...
След това, той замина на рейс...
Времето спря.
Да вися в Интернет стана скучно.
Преди отплаването, той ме помоли да му остана вярна – в Мрежата. Обещах му, закачливо и кокетно, но в главата ми се въртяха изреченията, които никога няма да му напиша, а ще ги оставя тук, като финал на тази странна история: Добър човек си ти, Пирате, само че по своему нещастен. Плаваш в океана на интригите с малка лодка, научил си се как да избягваш рифовете, подхождайки към чужд бряг – умееш да се предпазваш от трудностите. Ти се радваш на бурите от страст, на дъждовете от целувки и на ласките на непостоянните вълни. Ти си собственост на жителките на много континенти. Ти си навсякъде и никъде. Принадлежиш на всички и на никого. Желаеш да се възползваш от необятното, бягаш от рутината, но най-вече от самия себе си... И няма в твоя океан нито едно островче, където наистина да те чакат, където наистина да те обичат, само защото те има, защото си ти, защото си истинският.
Коя съм аз, и как попаднах на твоята страница, надявам се никога да не узнаеш...
Има вярно да знаеш ама не цъкаме копчето защото така ни харесва и реалноста явно понякога е по лоша от този пират.
ОтговорИзтриване