Писмо до себе си

От време на време си пиша писмо. Сама на себе си. Така е някак по-леко да се живее. Малко са тези, които могат да ме разберат, а аз със сигурност мога. Затова и пиша. Това е диалог с мен самата. За да доверя нещо на себе си е нужно да положа много усилия. За да разбера истинската си същност, първо трябва да съм честна. Към себе си.

Нашият свят прилича на капсула. Твоят свят и моят свят. Той е едновремено затворен и открит. Такава е неговата природа. Ние сме бактерии в един и същ организъм. Има болестотворни, има и такива които повишават имунитета. Има и такива, които ако мутират или ги унищожим, ще се промени целият свят. Много често, почти винаги, ме обхваща странно чувство. Не успявам съвсем да разбера ставащото, но в същото време разбирам всичко. Като че ли четеш книга на непознат език, и все пак, разбираш същността и.Сякаш авторът с жестове се опитва да обясни смисъла, но между вас си остава езиковата бариера.

Боя се да разсъждавам за света. Боя се да го осъждам. Твърде много е скрито, все още, от мен, твърде повърхностно гледам на нещата. Човек през цялото време се опитва да се приспособи, а се оказва, че единствено е приспособявал. Ние, хората, притежаваме умение, което ни различава от останалите живи същества – умението на промяната. Измислихме за себе си покритие от вълна, като на животните; бързи методи за придвижване; мощност. Всичко, което по природа не ни е дадено. Ние сме инвалиди, които заменят отсъствието на крака с автомобил. Това е прогресът – основан на подражание. Мимикрия на окръжаващата среда.

Искам да бъда честна със себе си. За да мога да съм честна със света. Ставащото сега е пиеса по лош сценарий. Евтини актьори. Евтина камера. Евтини специални ефекти. Затова пък, публиката си струва. И резонансите от представлението също.

Всичко се свежда до това, че рекламата е превзела голяма част от нашия живот. Потребителско общество. Потребява и преглъща. Даже некачествена и застояла стока. Рекламира се всичко: лекарства против главоболие и възпаление на простатата с витамин С, политици, нова паста за зъби, тоалетна хартия, войната, отвличанията. В края на краищата – рекламират рекламата. А ние само преглъщаме и поглъщаме.

Човек винаги ще осъзнава собствения си недостиг на знания. Пропастта между себе си и истината. Както и неспособността си да построи мост. Да съедини до и после. По отношение на човечеството, науката тъпче на място. Недостатъчно научни бази, мозъци и бързина, това е към сегашният момент. Човекът е толкова непознат и неизучен, колкото и Вселената. Странно е да не познаваш самия себе си и мястото където си. Като склероза по рождение. И само малки частици от живота остават с нас завинаги.

Писмата ми до мен често приемат форма на послания до цялото човечество. Може би така усещам коя съм, усещам че съществувам, че се опитвам да разбера собственото си аз. Възможно е и да е психическо разстройство. Не знам. Но докато я има потребността да разказвам сама на себе си недоизказаното, ще си пиша писма.

Писмо до себе си