понеделник, ноември 16, 2009

Из дневника на един стомах





ПОНЕДЕЛНИК:
сутрин: „Такааа... Облече се, излезе от вкъщи  и тръгна за работа. А закуската?! Къде са ми палачинките? Аха, запали още една цигара! Нищо работа, на гладен стомах...Какво става?!”
обед: „Всичко е ясно! В събота и се стори, че има целулит! Фак!, сега сме на диета! А мен някой пита ли ме? Аз не съм ти някакъв бретон, че да си правиш експерименти. Включвам средно къркорене, добавям звукови ефекти. Я...яяя си наври айряна, сама знаеш къде...”
вечер: „ИСКАМ ДА СМИЛАМ! ДАЙТЕ МИ ХРАНА!”
нощ: „Фак! – безсъние! Ти си тъпачка, а аз съм ГЛАДЕН! На мен твоята диета знаеш ли до къде ми е ...”

ВТОРНИК:
сутрин: „Продължаваш да ме измъчваш, а? Отново съм без закуска. Фак! , каква глупачка ми се падна! Цяла нощ завиждах на колегата във Ваня Костова.”
обед: „Нямам сили, на привършване са. Какво да правя. Пак айрян. Мразя айрян!”
вечер: „Къркоря със сетни сили! Не ми обръща внимание – гадина!”
нощ: „Мечтая си за пържени картофки...”


СРЯДА:
сутрин: „Получих мъничко салата. Боже, защо расте на земята такъв буламач?! Забравям вкуса на топлата закуска...Ммммм...”
обед: „УРА! Айрянче! Искам още, не ми го взимайййй! Още айрян!”
вечер: „Нищо не остана от мен. Смъкнах се под органите на малкия таз. Съсъхнах се. Едва смлях две репички. Губя си квалификацията.”
нощ: „Дааа, помня, всяка вечер получавах топла храна...”


ЧЕТВЪРТЪК:
сутрин: „Поне да не пушеше! Извинявай, скъпа, изплъзна ми се! Празен съм...”
обед: „Добре – айрян! Трябва бааавничко да го смеля, че пак ще седя сам до сутринта като идиот!”
вечер: „Говорих с дванадесетопръстника – всички са в шок, казват, че резервите са на привършване. Ох! по-внимателно! Такива големи стафиди в мен! – няма място!”
нощ: „Тези тъпи стафиди никак не се смилат. Извинявайте, приятели, изпращам ги към вас, сами се оправяйте. Вие сте осем метра, а аз съм един.”


ПЕТЪК:
сутрин: „Още изпращам стафиди към червата...”
обед: „Ще се побъркам! Получих кисело мляко! Може би стафидите са и помогнали да се осъзнае?”
вечер: „Седим в ресторант с някакъв мъж и душим чуждата храна. Моля теее! поръчай си нещо за яденееее!Тихо! Той и каза, че много е отслабнала и трябва да се храни редовно!!! Какъв мъж! Умник! Тя се съгласи! Сега ще ям!!!...Оооооооо....”
късно вечерта: „Ииии, кккаккво? Какво е това в мен? Гъбки? ииии...Ооо, Мартини! Уввважавввам ввводчица! Ооох, колко е хубаво! Дроб, млъкни! Всссичко е под контрррол!”
нощ: „Сбогом гъбки! Маррртини, сбогом! Сбогом, картофки!... ВСИЧКИ - ВЪН!!!...
Каква загуба! ...
Оооо, минерална вода! Влез, ние сме на диета...”








Share/Bookmark

2 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации