Играехме си в детството...Накацали като врабчета в редичка деца и си шепнехме думички един на друг. Първият прошепва нещо бързо и неразбираемо, а следващият по веригата, каквото чул, такова препредава: мишка, книжка, пишка...смях!
Същото, но не съвсем, наблюдавам и сега, при възрастните. Някой с шепот моли да и предадат : „Скъпа!” ; до нея достига: „ Ти си Тъпа!”. И обратно по веригата: „ Върви на майната си!”. Последният винаги плаче...
Точно така си е......
ОтговорИзтриванеДа живеят отношенията без посредници!
ОтговорИзтриванеНищо не е така, както искаме. Било то преди двайсе години, било сега. Но "разваления телефон" ми липсва:)) Като игра , нищо повече;) Много се смеехме тогава и всичко беше чисто, непорочно, истинско.Игра ли е само сега?! Риторика просто:))
ОтговорИзтриванеРиторика или злобничко преиначаване на мисли и думи?И лошото е,че свити в черупката си и забързани,все повече житейски и политически "развалени" телефончета в живота си имаме..
ОтговорИзтриване