събота, октомври 17, 2009

Зомбита и канибали








Неделно непретенциозно, незлобливо - закачливо четиво за възрастни и майки с деца над 18 год. Не се хранете преди прочит! С повече чувство за хумор се прекарва по - лесно! 










- Скъпи, хайде да си лягаме. 
- Мислех да хапна... 
- Вече не сме във вагон - ресторанта. Не остана нищо за хапване. 
- Така ли? А къде сме? 
- В кушет - вагона. 
- Тук мирише като да е умрял някой... 
- Сигурно е от обувките ти. 
- Това купе да не е за майки с деца? 
- Откъде ти хрумна? 
- Намерих някаква кукла, скъпа... 
- Това не е кукла. 
- А какво е?  
- Кое?  
- Това...  
- Кое това?  
- A, ами...изчезна? 
- Кое, къде изчезна? 
- Куклата? 
- Скъпи, ...ммм...халюцинираш от глад. Ммм..
- Какво дъвчеш? 
- Всъщност не дъвча...вече. 
- А какво правиш? 
- Огризвам една ребрена кост... 
- Лъжкиня!  Откъде имаш това?  
- О, не ставай дребнав! Стюардът си я забрави одеве. 
- А, стюарда...Ами ако се върне да си я търси? 
- Ще кажем, че не сме я виждали. Нали? 
- Да, скъпа, да. Хайде да спим. 
 -Лека нощ. 
- Лека, но не си навирай крака в устата ми.
- Това не е крак. 
- А какво е? 
- Помниш ли, с теб обсъждахме смяната на пола ми? 
- Помня. И какво? 
- Ами забравих да ти кажа, че се подложих на процедура. 
- Добре, но не си ври, моля те, крака в устата ми! 
- Казах ти, това не е крак. 
- Мръсница! Искаш да кажеш, че вече спя с мъж!? И си вреш...оная работа в устата ми? Да го бе измила поне преди това!  
- Ох, това не е онова, за което си мислиш. 
- Да бе... 
- Това е бедрена кост от...Оф, добре де, остана ми от  една майка... 
- Каква майка? Ти и по жени ли тръгна вече? 
- Не още. Една майка, която търсеше тук изчезналото си бебе... 
- Бебе?...Ааа, оная кукла? Казах ти, че сме объркали купетата! 
- Скъпи! Къде скочи? 
- Няма да оставя тази работа така! Ще се оплача! 
- На кого? 
- На стюарда! 
- Скъпиии, няма стюард тук...вече. 
- Как да няма? Нали одеве му осмукваше реброто? - Именно де, ти, ако си без ребро, би ли се размотавал из вагоните? 
- Хм, права си... 
- Ела, моя любов, да си ти гушна. Ела при мама!  
- Е, добре, но на сутринта слизам на първата гара и правя официално оплакване.  
- Добре, мили, добре! 
- И махни, моля те, тая воняща бедрена кост от устата ми! Повдига ми се от нея! 
- Скъпи...Това не е бедрена кост.        


*    *    * 


myspace layouts


 Р.Р. Прочете ли текста в началото? 

Да? 
Тогава, защо ми се цупиш сега? :)))
























Share/Bookmark

5 коментара:

  1. М, да...
    До сега не бях чувала някой да сравнява оная работа с "воняща бедрена кост"! :)))))

    ОтговорИзтриване
  2. Румене,бравос!Този диалог, в стил семейство Адамс ,ме развесели и разсмя.Но ти можеш да бъдеш освен хумористично-саркастичен и малко по-лиричен.Можеш,знам...Опитай да напишеш нещо по-нежно за Феите,Самовилите и Магьосниците.Иначе и с това диалогче вече набра голяма преднина и си номиниран за призовите места по пътя към наградата-"Турбо-Метла"!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Хубава награда:))
    Ако беше нещо автоматизирано, като прахосмукачка, да речем...:)))
    Шегувам се, разбира се;))
    Феите,Самовилите и Магьосниците...
    Само за Тарантино се сещам и производните му:)) И чат - пат Ст. Кинг:))
    Келтската, вследствие Ирландската култури не са ми много известни:)

    ОтговорИзтриване
  4. Злато, то зависи и от оная работа, и от бедрената кост :)))

    Savlena, остави нежностите за дамите. Нека не вкарваме Романов в калъп:) Така и играта е по-интересна.

    Романов, ти още малко и перяща прахосмукачка ще поискаш, че да поизперем кървищата ;)
    Шегувам се. Англосаксонското зловещо чувство за хумор винаги ми е харесвало. Комплименти!
    Чакаме още страхотии за баланс на нежните статии на дамите.

    ОтговорИзтриване
  5. Забавно е, но аз съм пристрастен, така или иначе. :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации