събота, октомври 17, 2009

Случка в бъдеще време


- Престани! Нямаме какво ново да си кажем!
- Сигурна ли си, Тео?
- Напълно! И запомни – повече не ме интересуваш!
- Тео...
Настана миг неловко мълчание. Тя го наруши, изплашена от тишината:
- Няма Тео! За толкова време, нищо не направи по въпроса! Не разбра ли, че вече не издържам !?
- Съжалявам! Аз просто...
- Не се ли досети, че всичко това ми дотегна...
- И на мен, да ти призная - и на мен...
-...просто нямам сили да го понеса....
- И си страшно изнервена...
- ...здравето си разбих!
- И аз!
- Престани вече! Нямаш ли собствено мнение, че кълвеш след мен, като папагал!
- Опитах се веднъж да съм солидарен с теб, а ти...
- Нямам нужда от твоята солидарност вече! Закъсняла е!
- Така ли? А на мен до гуша ми дойдоха претенциите ти!
Миг, преди да каже през сълзи:
- В такъв случай, сбогом!
- Ти го каза, не желаех да се стигне до там, но щом настояваш...
- Не ми оставяш голям избор. Усещах, че така ще стане...
- Глупости, с твоето дебелокожие, влак да те сгази няма да усетиш!
- ...по-силният винаги поема тежестта на това бреме, раздялата!
- Нека цял живот да ти тежи на съвестта, че първа каза „сбогом“
Подсмръкна:
- Ти никога няма да оцениш какво точно правя за нас в момента...
- Много благородно! Поздравявам те!
- Дано си толкова духовит и пред съда!
- Моля?
- Сигурно си мислеше, че ще ти оставя цялото имущество...
Смаян:
- Виж, това не съм го очаквал...
- Моляя? Жилище, вила, кола, мебелите са на заден план, но не на последен!
Нервен, припрян:
    - Част от жилището ми се полага по закон, вилата я е строил баща ми, а кола и без друго не умееш да шофираш...Бе ти какво ли умееш! Ехидна: - Ха – ха! Хитрец! Живеейки в едно жилище с мен, ти, естествено се надяваш нещата да се оправят, но докато возиш онази кобила, Милчева, с мерцедеса, докато продължаваш да я мъкнеш на вилата, да „разисквате“ нови еко-проекти... Надменен: - Какво!? Ти май ревнуваш? А само до преди миг говореше, че вече не те интересувам! Разяснително - поучаваща: - Ти - не! Но апартаментът, вилата, колата – да! И не си въобразявай, че ще спечелиш делото! Нахъсано - злобничък: - Зависи от адвоката, миличка! Апропо! Детето ти го отстъпвам без претенции. Бясна: - Така ли! Ами издръжката, мръсник такъв!? Не можах да разбера какво ще стане с издръжката. От съседния жилищен блок се дочу нервен женски глас: - Теодоо – раа...Прибирай се, веднага! Малкото, шестгодишно момиченце тръсна русата си главица, в миг яростта й към Тони се изпари; погледна към терасите, после пак към Тони, след което произнесе с добре заучена интонация: - С теб, съпруже, не съм приключила още! Ще те разбия в съда! - Почакай, Тео! Но тя не го чу. Наведе се, взе от земята олющена мукавена кукла и побягна към петнайсететажната сграда, говорейки й: - Не плачи, маминото! Ще ти намеря друг татко. А на тоя, ще му дам да се разбере! Ще видим кой има по-добри адвокати! * * *


Share/Bookmark

1 коментар:

  1. В началото се усмихнах, но нещата са тъжни. Децата са като попивателни, а за съжаление не могат да избират, какво да попият.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации