❇ Калейдоскопче ❇

         ♥ Благодаря, Мимс! ♥

❇ Калейдоскопче ❇

Най-после

Видях се с Мария! 

Повечето я знаят като d_r_watson, Уотсън или просто Док. Импулсивното момиче с голямо сърце.

Почти всички  мислят, че е противоречива личност, провокативна и непредвидима, в началото и аз я мислех за повърхностна . Поне така изглежда в официалната си виртуална проекция. Зад всичко това се крие едно усмихнато, лъчезарно същество, съхранило в душата си детето, отворило широко и доверчиво големите си очи към света, в своя стремеж към доброто, любовта и хората, към всички хора!

Видяхме се за кратко. Колкото за по едно кафе. В интерес на истината тя изпи две, сигурно защото е станала едва ли не посреднощ – в 3 и половина, карала е до Варна, и ╒ предстои още поне толкова път до началото на ваканционната седмица, а може би и заради късметчетата към чашата с кафе (всичко ╒ познаха ). Говорихме си, както се случва почти винаги когато дълго си очаквал срещата на живо, за различни, повече незначителни неща, а имахме толкова много да си кажем! Казахме си най-важното: „Обичам те!” 

Да, аз обичам това момиче, което познавах само  от Мрежата. Видяхме се, и продължавам да я обичам! Най-вероятно, това е един от редките случаи, когато желаното не се разминава с действителността. Надявам се тя да не се е разочаровала от нашата среща.

Обичам я, и моля всички, които не са видели нейното огромно сърце зад маската на Уотсън с лулата – не я наранявайте! Тя е рядко цвете...

Ще се видим пак след седмица. Ще я чакам.

Снимката от събитието  е във фотоапарата на Мимс. Премълчах си за третият човек на срещата, от когото също съм очарована. 
Сигурна съм, че когато се върне на линия, Мария ще ви докладва какво е усещането да си една седмица без компютър, телевизия и всякакви електронни екстри на цивилизацията. Завиждам ╒. Дишай с пълни гърди, Мимс! 

Най-после