Всичко неприлично е много лично

  

·       Всичко неприлично е много лично.

·       Семената на разума трудно поникват в пустиня.

·       Ако имаш съвест – имаш с какво да търгуваш.

·       Добрият събеседник не ви дава да си затворите устата.

·       Погледнах се и...не се познах.

·       Жената е като кръчма. Заседялите се клиенти не искат да си тръгват.

·       Светлината гони тъмнината, но не и вонята.

·       Човек – ехото звучи гордо.

·       Чистата истина, а колко е лекьосана!

·       Не сме самотни във Вселената: във Вселената е пълно със самотни.

·       Вече не е модерно да се говори с притчи, защото веднага ги превръщат в анекдоти.

·       Пророчеството е опит да се развали настроението както на съвременниците, така и на потомците.

·       Изкуството да правиш планове е толкова ценно, колкото и умението да ги променяш.

·       Кукловодите се уморяват, куклите – не.

·       Боговете пият амброзия, защото за уиски не им стига пенсията.

·       Радостта от полета винаги е помрачена от страха от падане.

·       Колко трябва да си корумпиран за да станеш шеф на Комисията срещу корупцията?

·       Най-страшно е, когато „изгубеното поколение” се опитва да се намери.

·       Демокрацията е измислена, за да може винаги да се кресне на народа: „Сами сте си виновни!”

·       Много хора ценят своята принадлежност към тълпата, защото там по-лесно забравят, че са хора.

Всичко неприлично е много лично