вторник, юли 05, 2011

Искам ги обратно





Един мой коментар в блога на Влади, ме накара да се замисля: какво сме изгубили и какво ни липсва. Какво си искаме обратно.

Ето коментара:

„Искам си обратно къщата от детството. С цъфналите рози, с огромните култивирани макове и "черните" лалета на баба. И черницата, и крушата, асмата и смокинята. И да, искам си хинапа обратно! И котето с остригани мустаци накипрено с дрешките и шапката на новата кукла, което облиза сиренето и баба го шметна в градината на комшиите... Искам даже копривата с която ни "биеха" през краката, когато правехме прекалено много бели. Искам ги обратно...всеки път, когато видя снимки от двора ти.

Забравих черешата, от която съборих нарочно Весето и тя още има белег на бедрото, и нарцисите, които мразя (май защото ги харесваше леля Христина, а аз нея - не), и мушмулата. Kуклите от цветя. Дядо Благой. И вуйчето Василето, който си беше чудак, но ни обичаше повече от всички. Маминка Елена, нищо че криеше играчките, които ми носеше от странство дядо Кольо, и си ги нареждаше в спалнята. Пра-баба Гина, на която ѝ поникна нов зъб и закусваше с винена попара. Дните на плажа. Белите. И мама...

Сещам се за още много, много неща, които ми липсват и си ги искам обратно, но ще се огранича с тези от коментара.

Въпросът е: Какво ви липсва на вас? Какво си искате обратно?







Share/Bookmark

9 коментара:

  1. Да ям диня с Антон и Калина на старата яхта до вълнолома,а после ще играем на "Седморката на Блейк" :)

    ОтговорИзтриване
  2. Бих искала да си върна само няколко неща, чиито днешни заместители не носят същата емоция, както тогава: Първото, което се сещам, е белият грамофон – родителите ми танцуваха, а аз попивах обичта помежду им. Липсва ми пепитеният куфар, винаги готов за път – носеше очакване за приключения, за нови светове. Дървените вилици, които татко издялкваше в планината, докато се печаха наденичките (домашни, разбира се), на стъкмено от нас огнище.
    Къщата все още я има, и смокините, и асмите – духът е още жив, когато се връщам там. Но изгубените хора, които ме посрещаха на прага й, винаги ще ми липсват. Тях… тях помня.

    ОтговорИзтриване
  3. Колкото и странно да звучи, на мен също ми липсват неща, които някога бяха на двора, но вече ги няма. Беше по-диво, по-разбутано, но някак по-близо до нас децата. Днес например грозното хълмче в средата на двора е изравнено. на него вирееше само трева, но път ставаше идеално за копаене на реки, пещери и езера. Сигурно днес няма да правя същите нещо, но понякого ми се струва,че виждам старите неща на местата им.

    ОтговорИзтриване
  4. А на мен ми липсва децата да играят навън - така както ние някога ...Липсват ми дъвките "Идеал", които дядо криеше в джоба на балтона - в гардероба, за да ми дава от там по една на ден. Липсва ми усещането за празник, когато дойде събота - баба да направи баница, да опече пиле и да седнем заедно на масата. Липсват ми и муштатите на терасата - на деветия етаж, където се чувствах като принцеса в кула и чаках принца да ме спаси :)

    ОтговорИзтриване
  5. Вие всъщност си ги имате - като спомен. Както е казал Жан Кокто, истинският гроб на умрелите e в сърцето на живите. Ако си спомняте ласките на грубите бабини ръце или нещата, които са направили за вас, то предайте нататък тази ласка и тези неща - не само за да запомнят и вас, но и защото истински хубавите неща живеят и в делата, не само в спомените.
    Усмивки за всички ви! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Къщата ,дворчето,цветята и зеленчуците,асмата,старата смокиня,острова където ми мина детството всичко си е така както беше ,но все пак ми липсват онези безгрижни години на моята младост,когато ходехме боси ,къпехме се в реката и ловихме риба с ръце ,правехме еркени(хвърчило).

    ОтговорИзтриване
  7. Аз, от бабешко оглупяване, ви казвам, всичко това си е наше. Винаги сме го имали.Винаги ще го имаме. И винаги ще го искаме обратно.

    Права си, Хриси.

    ОтговорИзтриване
  8. Липсва ми старият орех, в неговите клони си правехме къщи от всичко ненужно в двора...Цяло лято на реката, да обереш градината на бабата за някоя царевица или малко картофи и после да ти се карат всички...Липсва ми непринудената свобода на детето в мен...

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен7 юли 2011 г., 15:48

    Липсва ми младостта и нейното безгрижие
    Бай Иван

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации