Пучти Пипеляшка, ама пу селски

Оф, мале, нервата ми са убажда,
край дясното ухо направо свири.
И как не, като кравата ши ражда,
а моят са насвяткал с десет бири.

Фърча ся като съшта Пипиляшка-
ту ф къщата, ту вънка, ту ф убора.
Да му сан види семката айляшка,
за пиениту няма хич умора.

Ма то така е. Взе, чи ма утбрули
навремиту- либоф ма цапардоса.
Га принца мина. Носиши цървули,
пък аз ни рачих ич да ги понОся.

Да бях ги пробвала пуне- зарана,
/дукат питите ми не са подути./
Ма викам:"Кък ши одя пу мегдана
с таквис ми чуздистранни атрибути?"

Пропуснах да ма джасни Ринисанса,
чак из двурците да ма увъртули.
Ма й принца нисък, кръгъл- Санчу Панса,
пък аз - мума кат купчина мамули.

Ам гиздава, широка два аршина,
с една ръка пувдигам си увена.
Маносан принц, разтекан кату диня
как няма точно аз да ти го фзема.

/То хубу, чи и Дянкоф ни съм зела-
шми пиши заработка петстин лева.
И... пицата му малка, недибела,
щях са стипцосам ептин кату дева./

Утръсках бържи сички кандидати.
Сал Колю- уш учити ми да радва.
Зако, ма питай! Сяка нош са клати
ут кръчмата насвиркан кату брадва.

Ни случих, ей! Пител ни са убажда.
Кукошкити ф дипрес - ниуплодени....
Утивам ся, чи кравата ши ражда.
Видялай бик - за разлика ут мени...

автор: Ели Георгиева - bilkarkata

Пучти Пипеляшка, ама пу селски