петък, май 13, 2011

Въпрос с кафето


В далечния руски север съществува любопитен обичай. След молитва, вярващите поставят сребърни монети в процепите на стените, като се стараят да ги напъхат колкото може по-навътре.
Какъв е смисълът на тази странна манипулация?

Отговор на вчерашния въпрос:


Share/Bookmark

8 коментара:

  1. Най-вероятно да спрат вятъра. :D

    ОтговорИзтриване
  2. Там къщите са дървени и от цели трупи.
    Мисля, че ключовото тук е "след молитва"
    Може би не да спрат вятъра, а да го накарат да "свири" на тях :м
    --
    Спи ми се...наближава 22ч- време за лягане...и ставане в 4 :ф
    Режим и навик :б

    ОтговорИзтриване
  3. И двамата не сте на прав път.

    ОтговорИзтриване
  4. Ей, Блага, разсъни ме :в
    Пропуснахме един важен момент- молитвата е в църквата, а тя също е дървена...Тези постройки имат голям проблем с уплътнението и от смяната на сезоните се налагат ремонти. Да...навират ги на вътре :7а
    Като се разширят фугите-ще изпадат...Ами да! Събират пари за ремонт! :в
    С малки суми, но редовно....:д

    ОтговорИзтриване
  5. Мдаа, ключът е "след молитва" ...
    А къде са се молили?
    В църквите :с
    А църквите били изградени от дървени трупи ..., които с времето стареели и трябвали да се ремонтират.
    Е, те това са били парите за ремонта :ц
    Нещо, като спестовна касичка :ф

    ОтговорИзтриване
  6. Мдаа ...
    Кръстю каза че си ляга и аз се зазяпах по глупостите на Слави, ходих до хладилника ... а Кръстю през това време пишел :ф
    Ми все още е петък 13-ти :д

    ОтговорИзтриване
  7. Добро утро на 14-ти!
    Ами и яз се зазяпах в разни глупости преди лягане, реших да намина пак тук, да видя дали ти или някой друг се е включил и съответно познал и гледам- Блага писала не сте на прав пъъът ...и се амбицирах... :ф
    ---
    Ами то, широко погледнато и Дани е на прав път...Нали в крайна сметка пак дотам се стига :у :в

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации