Водата си течеше. Тя правеше всичко, което искат хората. Ако изградят язовир – дава им електричество, ако построят мелница – мели зърно, направят ли кораб, носи го по реки и морета, по проливи и океани.
- Водата не умее да се съпротивлява – казваха те - с нея можеш да правиш каквото ти е угодно.
- Тя е безформена, няма опора...
- Тя е безгръбначна, не можеш да ѝ се довериш, всеки момент ще те подведе, защото няма твърдост.
- Липсва ѝ самостоятелност. Тя е безцветна и...мокра.
- Друго си е камъкът. Той е силен и твърд.
- От него можеш да си построиш дом. С него можеш да убиеш, да се защитиш.
- Въглищата също са камък и ни топлят.
- Скъпоценните камъни са красиви.
- Даже пясъкът е по-полезен.
- Даже пясъкът е по-полезен.
- Изобщо, камъкът е по-важен от водата, по-ценен, и е достоен за уважение и преклонение.
Чу ги водата, обиди се и си тръгна. Не беше трудно, просто се просмука в пясъка, тихо и незабелязано. Изсъхнаха растенията, нацепи се от жажда земята.
Отначало никой не обърна внимание на промените. В магазините имаше много бира, сокове и кока-кола. Припичаха се на слънцето и си мечтаеха за морски ваканции. Не знаеха, че вече няма океани, морета, реки, езера и кладенци, че няма вода.
- Защо ли не вали? Всичко изгоря от това слънце.
Бирата свърши, нова не можеха да си сварят без вода. Скоро всички, които ругаеха водата, разбраха, че не могат да живеят без нея. Търсеха я под дърво и камък, но навсякъде имаше само камъни. Гранит, въглища, мрамор, брилянти...
Даваха мило и драго за чаша вода, но никой не можеше да им я даде, дори за всичките богатства на света.
Отчаяни, хората, от най-богатия олигарх, до най-бедния просяк, паднаха на колене и с последните си сили молеха водата да им прости.
И всички разбраха, че на света дава живот тя – най обикновената мокра вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.