И ето, краят наближава,
заставам пред финалната завеса,
приятелю, най-ясно заявявам,
в живота беше всичко интересно.
Животът – пълен, с пътища безброй,
но моят път си беше само мой.
За нещо жалих, но не беше много,
каквото трябва – свърших го до края.
Чертах неспирно планове безброй,
но моят път си беше само мой.
Понякога с премного се наемах,
плещите ми пращяха под товара,
но беше по-добре от вял застой,
и моят път си беше само мой.
Обичах, и се смях, и се надявах,
пресищах се, ала и губих славно.
Но краят, що сълзите пресушава,
днес прави всичко толкова забавно!
Не се срамувам от живота свой,
и моят път си беше само мой.
Какво остава всъщност на човека,
когато всичко друго си отива?
Той гасне, а душата му е лека,
не е изрекла думица фалшива.
Преборих се, веднъж не бих отбой,
и моят път си беше само мой.
заставам пред финалната завеса,
приятелю, най-ясно заявявам,
в живота беше всичко интересно.
Животът – пълен, с пътища безброй,
но моят път си беше само мой.
За нещо жалих, но не беше много,
каквото трябва – свърших го до края.
Чертах неспирно планове безброй,
но моят път си беше само мой.
Понякога с премного се наемах,
плещите ми пращяха под товара,
но беше по-добре от вял застой,
и моят път си беше само мой.
Обичах, и се смях, и се надявах,
пресищах се, ала и губих славно.
Но краят, що сълзите пресушава,
днес прави всичко толкова забавно!
Не се срамувам от живота свой,
и моят път си беше само мой.
Какво остава всъщност на човека,
когато всичко друго си отива?
Той гасне, а душата му е лека,
не е изрекла думица фалшива.
Преборих се, веднъж не бих отбой,
и моят път си беше само мой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.