Пешооо!

        - Пешооо! Пешо, бе! Наготви нещо!

- В хладилника има вчерашна супа и ориз със зеленчуци.

- Не искам супа!

- Яж ориз!

- С какво?

- С айрян.

- Не искам ориз с айрян!

- Изпържи си пилешки дробчета. Там са, във фризера.

- Не искам пилешки дробчета! И ориз не искам, не разбра ли?!

- Яж супа.

- Не искам супа! Всеки ден супа!

- Онзи ден беше шкембе-чорба!

- Пешооо! Ти какво, издевателстваш ли? Искам печено пиле.

- Чесън няма.

- Направи го без чесън!

- Без чесън няма да е вкусно!

- И какво? Каквото е – такова!

- Сега не мога. Яж ориз, а за вечеря ще опека пиле, даже пълнено, по онази рецепта дето си я хареса в ХамХум.

- Пешооо! Аз не искам за вечеря! Искам сега!

- Сега не мога.

- Ама аз до довечера мога и да умра!

- Няма страшно, няма да умреш. Може пък малко да отслабнеш!

- Присмял се хърбел на щърбел! Ти какво, хапките ли ми броиш?!

- Не, разбира се!

- Неее, броиш ги! И да ме нахраниш не искаш! Толкова ли е трудно, за мен!!!, някакво мършаво печено пиле да сготвиш?! И какво? Аз как да живея после с теб?!

- Ти защо така обобщаваш? Аз не съм казал не!

- Като не си отказал, отивай, и готви!

- Добре де, добре, отивам!

Рижаво, чорлаво същество, в добре обтегнал плътната фигура анцуг, бързо се присламчи към клавиатурата и започна да пише:

- Здравей, скъпа! Най-после разкарах моя от компа, и можем малко да си поговорим!

В кухнята Пешо започна да бели скилидки чесън.

ПП. Всички прилики с реални лица и събития са абсолютно случайни. Авторът изразява единствено своите лични въжделения в навечерието на утрешния "велик празник".

Пешооо!