Драконът наблюдаваше как Рицарят върти несръчно меча над главата си:
- Наистина ли ти харесва? – притесни се Рицарят – Един Велик Войн ме научи. Нарича се искряща аура. А това е скокът на риса! Виж!
Рицарят се опита да скочи, но се препъна и с дрънчене се тръшна на камънака.
- Мдаа, скок на рис-дегенерат. – поклати глава Драконът – Малко оцеляват след такъв номер.
- Нещо не се получи – обиди се Рицарят – Всъщност, трябва да е ето така.
И Рицарят с вик – Аххха! – отново се опита да скочи.
- Сега е по-страшно! – кимна Драконът, гледайки надигащият се от земята Рицар. – Грохотът беше ужасен. В един момент, дори ми се прииска да избягам.
- Пак не се получи – смутено промърмори Рицарят – Сигурно защото тази атака я упражнявах без доспехи. И подът в залата беше равен.
- Нищо де – утеши го Драконът – Давай нататък.
- Хааа! – закрещя Рицарят и зае нападателна стойка.
- Какво пък е това? – удиви се Драконът – Атакуващ гъсок?
- Защитавай се! – извика Рицарят, но не се помръдна от мястото си.
- От кого? – огледа се Драконът.
- От мен!!! От кого друг?! – още по-силно изкрещя Рицарят.
- Не реви, а? – намръщи се Драконът – Защо ревеш? Заболя ме главата.
- Какво?! – не се решаваше да нападне Рицарят.
- Фу! – изсумтя Драконът и блъвна струйка пара.
- Майчице! – изпищя Рицарят и се прикри със щита.
- Пак ли минаваш в глуха защита? – въздъхна Драконът – Аз да си тръгвам, а? Трети час как тъпчем на едно място. Всичко е напразно.
- Как напразно? – погледна го Рицарят – Нали копието мятах. Още в началото.
- Ъхъ. Помня. Недолетя, недолетя, прелетя. – кимна Драконът – Давай да решаваме. Или ще се биеш, или си тръгвам.
- Не си тръгвай, а? – примоли се Рицарят – Ако знаеш само как ми е нужна победа!
- Ами побеждавай! – ядоса се Драконът – Какво се маеш?
- Страх ме! – призна си Рицарят – Ти си толкова силен.
- Отивай си тогава! – изръмжа Драконът.
- Не мога. Днес е денят на влюбените. Длъжен съм да победя. – поклати глава Рицарят.
- Иди си, и кажи, че си победил. Аз на никого няма да кажа. Виж ако ти трябва доказателство...не знам. Аха. Един зъб ми падна. Някъде в пещерата се търкаля. Да го потърся ли?
- Неее. – отново поклати глава Рицарят. – Зъб не става. Днес е денят на влюбените. Сърцето ти трябва да изтръгна.
- Писна ми вече! – възмути се Драконът – Ей сега ще те изям, нахал такъв!
- Стой! Недей да ме ядеш. Измислих го.- извика Рицарят – Някакъв камък ще намеря. Ще кажа, че Драконът е имал каменно сърце. Те, жените, и без това от Дракони нищо не разбират.
- Мххм... Хитро. – одобри Драконът – Е, време ми е вече. Сбогом.
- Сбогом. Само един въпрос още, може ли? Само един. – помоли Рицарят.
- Казвай. – с примирена въздишка се съгласи Драконът.
- Защо не ме изяде? Не че не можеше... – попита Рицарят.
- Ами... Денят на Свети Валентин е днес. – обясни Драконът. – Знаеш ли колко Рицари бяха тук тази седмица? Преядох. Повдига ми се вече от глупаци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.