Имаше една свещ. Гореше ярко и красиво, но някак колебливо. Струваше и се, ту че не е толкова красива като останалите свещи, ту че нейният пламък не е толкова ослепително сияещ като на другите. Че не дава на света толкова много, колкото би могла. Затова реши да направи нещо по въпроса. Като начало тръгна на курсове по личностно израстване за свещи. През цялото време, докато се занимаваше с това, си внушаваше, че свети много по-ярко от обикновено. Завърши курса и продължи със своето самоусъвършенстване – започна да изучава особеностите на съкровените преживявания на горяща свещ в съвременната реалност. С всеки изминал ден си мислеше, че си заслужава да се обогати духовно, защото като че ли животът и придобива все по-голям смисъл, че пламъкът и се променя, че вече е различна. После нещо се случи и всичко загуби значение. Но и това не я сломи. Не престана да упорства в израстването си се зае да проучва скритите причини за горенето и угасването на свещите. Много или малко, кръгозорът и се разшири, откри някои истини, други не успя, тайните на съществуването са изначално неведоми. И тъкмо прецени, че сега вече си заслужава да гори, че е постигнала всички мечти, когато восъкът се разтопи, фитилът догоря, и тя угасна. Завинаги.
А можеше просто да гори и да изпитва удоволствие от това. От всеки миг на жаркия си пламък.
